Читать «Таен вампир» онлайн - страница 57

Джеймс не отиде на поклонението.

Попи сънуваше.

Ходеше по океана заедно с Джеймс. Беше горещо. Тя можеше да помирише солта и краката й бяха мокри и пълни с пясък. Носеше нов бански от типа, който си сменя цвета когато се намокри. Очакваше Джеймс да се загледа в него, но той не каза нищо по въпроса.

След това си даде сметка, че той носеше маска. И беше учудващо, защото щеше да се изпече по един много странен начин,оставяйки лицето си бяло.

- Не трябва ли да свалиш това? – му каза, мислейки, че ще може да помогне.

- Нося го за мое добро – каза Джеймс, само че не беше неговия глас.

Попи се уплаши. Приближи се и свали маската. Не беше Джеймс. Беше едно момче с пепеляво руса коса,дори по-светла и от на Фил. Защо не беше забелязала цвета на косата му по-рано? Очите му бяха зелени и сини.

- Кой си ти? – попита Попи. Страхуваше се.

- Няма да ти кажа – усмихна се. Очите му бяха виолетови. Тогава повдигна ръката си и видя че подпира една Попи. Или поне приличаше на Попи, само дето беше черна.

Погали бузата й с цвете.

- Само помни – каза, все още усмихвайки се

– Понякога се случват лоши неща.

-Какво?

-Понякога се случват лоши неща с магията – каза , обръщайки се и отивайки си. Сега не се усмихваше Попи. Дори нямаше следи по пясъка.

Попи беше сама и океанът беше бурен. Облаците се концентрираха върху нея. Искаше да се събуди, но не можеше, беше сама и уплашена. Прескочи цветето и тъгата я застигна.

- Джеймс!

Фил седна на леглото , с ускорено сърце.

Господи, какво беше станало? Нещо като вик – гласът на Попи. „Халюцинирам си”

Нещо, което не беше изненадващо. Беше понеделник, денят на погребението на Попи.

След, Фил погледна часовника, четири часа трябваше да са в църквата. Нормално бе да я сънува. Но звучеше толкова ужасяваща... Фил избута мислите от главата си. Не беше сложно. Беше си внушил, че Попи беше мъртва, а мъртвите не викаха.

На погребението, Фил се учуди. Баща му беше там. Носеше нещо като костюм, но сакото не си отиваше с панталоните и вратовръзката беше намачкана.

-Пристигнах веднага щом разбрах....

- Добре. Къде беше? – попита го майката на Фил. Леките линийки на напрежение се личаха, както ставаше винаги, когато говореше с него.

- На екскурзия в планините Блу Ридж. Следващия път, заклевам се ще оставя номер за контакт.Ще си прегледам съобщенията... – започна да плаче. Майката не каза нищо повече. Просто се приближи и сърцето на Фил избучи, когато се сграбчиха взаимно. Знаеше, че баща му беше неотговорен и правеше много лоши неща.Но никой, никога не бе обичал майка му толкова много. В този момент Фил не можеше да го отрече.

Дори не можеше да го сравни със Клиф.

Изненадващото беше, че той се обърна към Фил преди молитвата.

-Знаеш ли .. дойде при мен онази нощ – каза тихо – ....духът й, искам да кажа. Посети ме.

Фил го гледаше. Този беше типът странни фрази, който ги беше накарал да се разведат.Баща му винаги говореше за странните сънища и нещата. които не съществуват.

Като изключим, че колекционираше астрологически, номерологически и тем подобни предмети.