Читать «Таен вампир» онлайн - страница 56

Продължи да говори неща от този тип, както Клиф и медикът, и след малко докторите си тръгнаха. И малко по-късно, когато майката му седеше на леглото на Попи, милвайки косата й, хората от погребалното бюро пристигнаха.

-Дайте ми няколко минутки – каза майката на Фил , със пресъхнали и бледи очи – Нуждая е от няколко минути насаме с нея.

Тези от погребалното останаха в столовата и Джеймс ги гледаше.Фил знаеше какво ставаше. Джеймс впиваше умът си в тях за да ги накара да не я балсамират.

-Религиозни, а? – каза на един от мъжете на Клиф, счупвайки дългата тишина

Клиф го гледаше с извити вежди

-Какво по дяволите говориш.

Човекът се съгласи.

-Няма проблем. Разбирам го.

Фил също го разбра. Това което слушаше мъжът, не беше това което Клиф му казваше.

-Единственото нещо, което е .. мисля че ще искате да направите поклонението скоро – каза човекът на Клиф

– Или ако не ще трябва да се със затворен ковчег.

- Да, беше неочаквано – каза Клиф с треперещо лице – Беше една много кратка болест.

Да , сега слушаше каквото му казваха. Фил погледна Джеймс и видя как потта се стичаше по челото му. Със сигурност беше трудно да контролира три съзнания наведнъж.

Накрая Клиф отиде да потърси майката на Фил. Заведе я в главната стая, за да я предпази от това което щеше да види. Това, което беше, че двама от мъжете влязоха в стаята на Попи с една торба за тяло и с една кушетка. Когато излязоха имаше една малка издутина в торбата. Фил усети, че отново губи контрол. Искаше да свърши с всичко. Искаше да направи един маратон, за да се отдалечи от там.

Заедно с това, краката му се подкосиха и зрението му си отиде. Силни ръце го подпряха и го занесоха до един стол.

- Дръж се – каза Джеймс

– Само още няколко минути. Вече почти се свърши.

В този момент Фил почти можеше да му прости, че беше един чудовищен кръвопиец.

Беше вече късно през нощта, когато всички отидоха да си легнат. Да си легнат, не да спят. Фил чувстваше една голяма болка и нещастие, които преминаваха от гърлото му към петите му. И беше буден цяла нощ, докато слънцето изгря.

Погребалното беше като замък, и стаята на Попи беше пълна с цветя и хора. Тя лежеше в бял ковчег със златни кантове, и от далеч изглеждаше сякаш спи. Фил я гледаше. Заедно с това, посетителите, които я гледаха и се тълпяха при нея. Никога не бе забелязвал колко хора обичаха Попи.

- Беше изпълнена с живот – каза госпожата по Английски.

- Не мога да повярвам, че си е отишла – каза един тип от отбора на Фил.

- Никога няма да я забравя – проплака една от приятелките и.

Фил беше с черен костюм и седеше прав заедно с майка си и Клиф. Имаше опашка като на сватбите. Майка му не спираше да отговаря с „Благодаря, че дойдохме”, прегръщайки хората. Те отиваха докосваха, ковчега и плачеха.

По средата на всичко това стана нещо странно. Фил беше въвлечен в плача. Истината беше, че смъртта на Попи бе толкова реална, че нещото с вампирите изглеждаше като сън. Малко по малко, започна да се вярва в историята, че се преструваше. След това, всички бяха толкова сигурни. Попи имаше рак и сега беше мъртва. Вампирите бяха само измислица, суеверие.