Читать «Таен вампир» онлайн - страница 55

Отмести поглед и каза набързо.

- Трябва ли да се обаждаме вече в ресторанта?

Джеймс погледна часовника си

-След няколко минути.

-Ако чакаме много ще са си тръгнали, когато се обадим.

-Това не е от значение. Важното е да не идват лекари да я съживяват или да я отвеждат в болницата. Което значи, че трябва да е студена, когато някои дойде тук.

Фил усети вълна на ужас.

-След всичко си студенокръвна змия.

- Практичен съм – говореше Джеймс, сякаш се обръщаше към дете. Пипна едната ръка на Попи, която беше на леглото.

- Добре е. Сега е моментът. Ще се обадя. Можеш пак да полудееш ако искаш.

Фил разтърси глава. Вече нямаше енергия. Но имаше желание да плаче, нещо което беше добре. Да плаче и плаче като дете, което бяха наранили.

-Обади се на майка ми – каза плътно.

Коленичи на земята до леглото на Попи и зачака.

Музиката беше изгасена и можеше да се чува телевизора от столовата. Не усети как времето мина, докато не чу една кола да се спира пред къщата.

Положи глава на чаршафа на леглото на Попи. Сълзите бяха абсолютно истински. В онзи момент беше сигурен, че я бе загубил завинаги.

-Приготви се – каза Джеймс зад него – Идват.

Глава единадесета

Следващите часове бяха най-лошите в живота на Фил.

Първото и най-лошото беше майка му. Когато влезе, приоритетите му се промениха от търсене на утеха от

нея в утешавайки я.И разбира се нямаше начин да направи това. Всичко, което можеше е да е с нея.

„Прекалено жестоко е” – помисли си. Но нямаше начин да й го каже. И никога нямаше да го повярва, и ако

го направеше , това щеше да я постави в опасност.

Докторите пристигнаха, но след Д-р Франклин.

-Аз му се обадих – каза Джеймс на Фил по време на едно от прекъсванията майка му, докато плачеше на

рамото на Клиф.

-Защо?

- За да е лесно. В това състояние, медиците установяват часа на смъртта ако са я видели преди по-малко от

20 дена и знаят причината. Не искаме да я отведат в болница или нещо такова.

Фил разтърси глава

-Защо? Какъв е проблемът на болниците?

- Моя проблем – каза Джеймс с един различен глас – В болниците правят аутопсии.

Фил се смрази. Отвори устата си, но не излезе нито звук от нея.

- И в погребалното бюро могат да балсамират хората. Затова трябва да съм тук когато дойдат за тялото й.

Трябва да ги обърквам за да не й правят тези неща, да не й пришиват устните или ...

Фил тръгна към банята и повърна. Отново мразеше Джеймс.

Но никой не я отведе в болницата и Д-р Франклин не спомена нищо за аутопсия. Само подържа ръката на майка му и заговори бавно как тези неща ставаха, и как Попи поне си е отишла без болка.

- Но днес беше по-добре – прошепна майката на Попи между сълзите – Ох, момиченцето ми, момиченцето ми. Беше в лошо състояние, но днес се беше пооправила..

-Понякога се случва това – каза Д-р Франклин – Това е нещо като последна въздишка от живота.

- Но аз не бях до нея – каза майката на Фил, и сега нямаше сълзи, само ужасния звук на гузност

– Беше сама когато почина.

Фил каза:

-Беше заспала. Отиде да спи и никога не се събуди. Ако я погледнеш ще видиш колко е спокойна.