Читать «Таен вампир» онлайн - страница 47

Попи седна отново и каза

- Значи е това. И е природно..

-Нищо от това не е природно-каза Фил отново с отвращение

-Не е от значение какво е – каза Джеймс – не можем да седим и да си говорим на тази тема. Трябва да правим планове.

Настъпи смъртна тишина, когато Попи се усети за какъв вид планове говореше. Личеше си, когато и Фил си даде сметка.

-Все още не си в безопасност. – каза Джеймс меко, погледът ми вперен в Попи.- Ще има още една размяна на кръв и трябва да е колкото се може по- скоро. Ако не-може отново да паднеш. Но ще трябва да планираме следващата размяна внимателно.

-Защо?-каза Фил с огромното си желание да пречи.

-Поради причината, че ще ме убие – каза Попи ясно преди Джеймс да може да отговори.И когато Фил се стресна, тя продължи с благочестие – За това става дума, Фил. Не е просто една малка игра, която аз и Джеймс си играем. Трябва да сме срещу действителността и тя е, че рано или късно, ще умра скоро. И аз предпочитам да умра и да се събудя вампир, отколкото да умра и да не се събудя никога.

Имаше още тишина, по време на която Джеймс си сложи ръката върху нея.Точно тогава разбра, че Попи трепереше. Фил погледна нагоре.Попи можеше да види, че лицето му беше изпито, а очите ми тъмни.

-Близнаци сме. Така че от кога се оказа по-голямата от мен ? - каза с тих глас.

След още малко време на тишина Джеймс каза:

- Мисля, че утре вечер ще е най-правилният момент да го направим. Петък е, мислиш ли, че ще можеш да разкараш майка си и Клиф вечерта ?

Фил премигна.

-Мисля, че да. Ако Попи изглежда, че е по-добре, може да се съгласят да излязат за малко.И ако кажа, че аз ще остана със нея.

-Предумай ги, че се нуждаят от малко почивка.Не искам да са наоколо.

-Не би ли могъл да го направиш, без да се усети нищо? Също както го направи със сестрата в болницата?- попита Попи.

-Не и ако съм концентриран в теб.- каза Джеймс.-И има някои хора, които не могат да бъдат контролирани чрез ума, както твоя брат. Майка ти може да е същата.

-Много добре. Ще ги накарам да излязат.- каза Филип. Преглътна, очевидно от неудобство и опитвайки се да го скрие

– И веднъж като са вън от къщата , какво ?

Джеймс го гледаше непроницаемо.

-Тогава аз и Попи ще направим това, което трябва да направим. И след това ти и аз ще гледаме телевизия.

-Да гледаме телевизия? – повтори Фил, унесено.

- Трябва да съм тук, когато дойде докторът и хората от погребалното бюро.

Фил го гледаше тотално ужасен от мисълта за погребалното бюро. Попи също не се чувстваше много щастлива относно това. Ако не беше богатата кръв, която я успокояваше....

-Защо? – Филип изиска на Джеймс.

Джеймс поклати глава леко. Изражението му беше непроницаемо.

-Защото така. – каза - Ще разбереш по-късно.Сега само ми вярвай.

Попи реши да не настоява.

-Така че ще трябва да се помирим утре. – каза – Пред мама и Клиф. Иначе ще изглежда много странно да сте отново заедно .