Читать «Таен вампир» онлайн - страница 45

И намери разума му, брилянтен като диамант и изгарящ със сила.Не беше безразлично да е едно цяло с него, също както, когато споделяха кръвта си. Беше като да го гледа отвън,чувствайки емоциите му от дистанция.Но беше достатъчно. Топлината и защитата която чувстваше към нея бяха ясни. Както и мъката: болката, чувствайки, че го боли - мразеше я .

На Попи й се събраха очите.

- Наистина те е интересувало - прошепна.

Сивите очи на Джеймс се срещнаха с нейните и в тях имаше нещо, което Попи никога не бе виждала .

- Има два основни закона в Нощния свят.-каза спокойно

- Един-да не се казва на хората, че съществува. И другата е да не се влюбваш в човек. Наруших и двата.

Попи знаеше блуждаещо, че Филип си тръгва от стаята. Цепнатината светлина изчезна, когато затвори вратата.Лицето на Джеймс беше наполовина в сянка.

- Никога не можех да ти кажа какво чувствам към теб. - каза Джеймс

- Не исках да го допускам,защото те поставя под голяма опасност.Не можеш и да си представиш каква опасност.

-Теб също.-каза Попи.Беше първият път, когато се замисли за това.Сега тази възможност и се появи в ума като мехурче-..искам да кажа..-каза бавно, пояснявайки се - ако е против правилата разкриването на хората или обикването им.., и ти ги нарушаваш,би трябвало да има някакво наказание за теб...- казвайки го,разбра какво бе наказанието.

Лицето на Джеймс се покри в сенките още повече

- Не се притеснявай за това-каза със своя древен студен глас.

Попи никога не приемаше съвети, дори и от Джеймс. Една вълна на раздразнение и яд премина през нея- животински гняв,като висока температура.

- Не ми казвай да не се притеснявам за това.

Сбърчи чело

- Не ми казвай да не ти казвам..- започна, но се спря

- Какво правя?Все още си болна и се променяш, а аз си седя тук просто така.

Повдигна ръкава на якето и премина един нокът по китката си.Където минаваше нокътят ,излезе кръв. Изглеждаше черна в тъмното. Но Попи се взря в течността.Устните й се отвориха и дишането и се ускори.

- Хайде-каза Джеймс, и подаде китката си. В следващата секунда, устните на Попи бяха впити в раната, като че ли се опитваше да изсмуче отровата на някоя отровна змия.

Беше толкова натурално, толкова просто. Това беше, от което се нуждаеше, когато изпрати Фил да търси пируети от череша и сок от боровинка. Това сладко и опияняващо нещо беше, от което се нуждаеше,това и нищо друго. Попи смучеше хищно.

Всичко беше хубаво:близостта, богатият вкус, силата и жизнеността, които я изпълваха, топлейки я. Но най-хубавото,най-хубавото от всичко беше чувството на докосването до ума на Джеймс.Накара я да се изстене от удоволствие.

Как можеше да му се ядосва? Сега чувствайки го и се струваше нелепо.Никога не би познавала някои така както познаваше Джеймс.

„Съжалявам”-помисли си към него и усети как той приемаше извиненията й.Съединена приятно към него чрез ума му.

„Вината не беше твоя”-каза.

Разумът на Попи сякаш се прочистваше с всяка глътка... беше като да се събудиш от дълбок и дълъг сън.

„ Желая това никога да не свършва”-помисли си тя, но не към него а към самата себе си.