Читать «Таен вампир» онлайн - страница 46

Но почувства неговата реакция-и тогава почувства как я погреба бързо.Не прекалено бързо.Попи го усети.

„Вампирите не си правят това един на друг”

Попи се уплаши.Никога няма да имат това удоволствие след като се промени? Не можеше да го повярва: отрече се. Би трябвало да има някакъв начин. Отново почувства реакцията на Джеймс , но точно когато се приближаваше към нея, той дръпна леко ръката си.

- Ще е по- добре да не приемаш повече за тази нощ-каза той и неговият глас й се стори различен.

Умственият му глас и този, който звучеше сега, беше сякаш на двама различни хора. Да си сам е ужасно. Как щях да оживея ако не мога никога вече да се докосна до ума му? Ако трябваше да използвам думи,което доскоро беше грозна форма за комуникиране. Беше жестоко и несправедливо и всички вампири би трябвало да са идиоти ако се съобразяваха с нещо по-малко от това.

Преди да може да си отвори устата и за да каже думите, които си мислеше и да обясни на Джеймс, вратата се отвори. Фил се огледа.

- Можеш да влезеш-каза Джеймс- Имаме да обсъдим много неща.

Фил погледна Попи

- Ти.. - спря се и преглътна преди да довърши изречението и с прегракнал глас въздъхна- по-добре ли си?

Не беше нужно да си телепат, за да видиш отвращението му. Погледна към устните й, а след това на друга страна. Попи си даде сметка какво е видял. Едно петно сякаш е яла боровинки.Избърса устните си с опакото на ръката. Искаше да каже ,че не е отвратително. Беше част от природата. Един начин на живот, чист живот. Таен и красив. Добър. Което каза беше:

- Не говори,след като не си го опитал.

Филип направи една гримаса на ужас. И най-странното беше, че Джеймс беше съгласен с него. Попи можеше да го види - Джеймс мислеше, че споделянето на кръв е нещо тъмно и злодейско. Чувстваше се виновен. Попи се отдаде на една дълга и дълбока въздишка и добави.

- Момчета..

- По-добре си-каза Фил и изобрази семейната усмивка.

- Предполагам, че преди това бях много странна-каза Попи-Съжалявам.

- „Много” не е точната дума.

-Вината не беше нейна – каза Джеймс на Фил

 – Двата вида кръв действат един с друг-борят се. Виж, ако искаш научно обяснение, е нещо такова. Кръвта на вампира унищожава хемоглобинът- червените клетки- на човешката кръв. След като веднъж унищожи достатъчно, спираш да добиваш кислорода, който ти е нужен за да мислиш добре. И когато унищожи още, те оставя без кислород, за да живееш.

-Така че кръвта на вампира е нещо като отрова - каза Фил с тон, който показваше, че винаги до е знаел

Джеймс сви рамене. Не гледаше нито Фил, нито Попи.

- По един начин - да. Но по друг е универсално лекарство. Прави така, че раните заздравяват по-бързо, прави така,че кожата се регенерира. Вампирите могат да живеят с много малко кислород, защото клетките им са много по-издръжливи. Кръвта от вампир прави всичко,освен да транспортира кислород.

Една малка лампичка светна в ума на Попи. Едно откритие – мистерията за Граф Дракула, обяснявайки..

-Чакай малко- каза – за това ли се нуждаете от човешка кръв?

-Една от причините- каза Джеймс-Има и още, човешката кръв също ни прави мистични неща, но запазването на живота е главната цел. Взимаме по малко и тази кръв ни дава кислород, докато нашата не я унищожи. После взимаме още малко..