Читать «Таен вампир» онлайн - страница 44

Джеймс кръстоса ръце пред гърдите си.

- Можеш да пропуснеш лекцията.

Фил преглътна. Отне му два – три опита преди да може да изрече думите си, преди да преглътне високомерието си.

- Искам да помогнеш на сестра ми.

Глава девета

Попи се премести на леглото.

Беше нещастна.Беше топла тъга, развълнувано навлизаща под кожата й. Излизайки от тялото и от ума й.

Ако не беше толкова слаба, щеше да се събуди и да се опита да контролира чувството. Но тя имаше мускули като спагети и нямаше да ходи никъде.

Умът й беше просто облачен.Тя не се опита да мисли повече. Беше по-щастлива докато спеше.

Но тази вечер тя не можеше да спи.Все още можеше да усети пируета на череша по устните си. Би опитала да махне вкуса с вода, но само от мисълта за водата й се повдигаше.Водата не беше добра идея. Тя не се нуждаеше от нея. Попи се обърна и притисна главата си на възглавницата. Не се нуждаеше от него, но разбираше, че не го постига.

Един лек звук дойде от коридора. Стъпки. Стъпките на поне двама. Не звучаха като стъпките на майка й или тези на Клиф, освен това те със сигурност си бяха легнали.

Леко почукване на вратата й, и тогава една лека светлинка се появи при отварянето на вратата. Фил прошепна:

-Попи,спиш ли ? Мога ли да вляза?

Пред негодуванието на Попи, влезе, без да чака отговор. И някой беше с него. Не беше просто някой. Беше той. Този, който беше причинил толкова болка. Предателят, Джеймс.

Яростта даде сила на Попи да седне на леглото.

- Отивай си! Ще те нараня!-предупреди елементарно.Беше животинска реакция.

- Попи, моля те. Позволи ми да говоря с теб.-каза Джеймс.И тогава нещо невероятно се случи.Дори Попи в своя яд разбра, че беше невероятно.Фил каза:

- Моля те, Попи, направи го. Изслушай го.

Фил на страната на Джеймс?

Попи беше прекалено объркана, за да протестира, когато Джеймс се приближи и коленичи.

- Попи, зная, че си неспокойна. И вината е моя, направих грешка.Не исках Фил на разбере какво ставаше наистина, така че му казах, че се преструвам че ми пука за теб. Но не беше истина.

Попи се намръщи.

- Ако погледнеш в чувствата си, ще разбереш че не е истина.Превръщаш се в телепатка и мисля, че вече имаш достатъчно сила, за да ги прочетеш.

Зад Джеймс , Фил се почувства неудобно от споменаването на телепатията.

- Мога да кажа, че е истина - каза, карайки Попи и Джеймс да го погледнат изненадани.

- Разбрах го, говорейки с теб - Каза на Джеймс, но без да го поглежда.

-Вероятно си някакъв тип урод, но тя наистина те интересува.Не се опитваш да я нараниш.

- Сега ли го разбираш? След като причини всичко това..? - Джеймс скочи и тросна главата си , центрирайки се отново на Попи.

- Попи, концентрирай се. Усети това, което аз усещам. Открий истината сама.

„Няма да го направя и няма как да ме накараш”-помисли си Попи.Но част от нея искаше да разбере дали беше истина, беше повече нерационална и ядосана.Неуверено потърси ума на Джеймс-не с ръцете си а със разсъдъка си.Не можеше да обясни как го е направила. Просто го направи.