Читать «Таен вампир» онлайн - страница 42

Ръцете на Джеймс замръзнаха. Това, което Фил не осъзна е, че задължи Джеймс да го убие. Не, че всеки натъкнал се на тайните на нощният свят трябваше да умре, а просто този който заплашваше да каже нещо за него . Да умре незабавно, без въпроси и без милост. Изведнъж Джеймс се почувства толкова уморен, че не можеше да вижда добре.

- Махай се от тук Фил - каза той с безчувствен глас.- Веднага. И ако наистина искаш да защитиш Попи, няма да кажеш на никой, защото те ще разберат, че и Попи знае тайната и ще я убият след като я разпитат.

Няма да е забавно.

- Кои са те? Родителите ти?

- Хората в нощния свят. Ние сме навсякъде ,Фил. Всеки може да е такъв дори и кмета за това си дръж езика зад зъбите.

Фил го погледна после се обърна и се отправи към предната част на магазина.

Джеймс не можеше да си спомни кога за последен път се бе чувствал толкова празен. Всичко се беше объркало. Попи сега бе в повече беди отколкото можеше да се сети. И Филип Норт го смяташе за неестествен, за дявол. Това, което Фил не знаеше бе , че през повечето време той също се чувстваше така.

Фил беше наполовина вкъщи когато се сети, че бе изпуснал торбата със сока и дивите череши. Попи рядко ядеше през последните два дни, а когато огладнееше, беше за нещо странно. Имаше нещо което осъзна, докато плащаше за втори път мястото за паркиране 7а. Всичко, което тя искаше напоследък беше рядко или поне полутечно. Попи осъзнаваше ли го? Той я проучи, когато влезе в стаята, за да и даде храна. Сега момичето прекарваше повече време в леглото.

Също така беше много бледа и почти не мърдаше. Нейните зелени очи бяха единственото живо нещо у нея. Те доминираха над лицето и със съзнание. Майките на Клиф и Фил говореха да уредят почасово сестри, за да я наглеждат.

- Не ти ли харесват черешите?- Попита Фил, придърпвайки си стол, за да седне до нея.

Тя остави храната в празна пластмасова чашка на шкафчето си.

- Не знам. Просто не се чувствам гладна – каза му тя, навеждайки се към възглавниците. - Съжалявам, че трябваше да излезеш за нищо.

- Няма проблем! – „Боже, изглежда много болна”, помисли си Фил. - Има ли още нещо, което мога да направя за теб?

Със затворени очи тя леко поклати глава.

- Ти си добър брат - каза тя нежно.

„Тя беше толкова жизнерадостна”, помисли си Фил. „Татко я наричаше Киловат. От нея кипеше енергия”.

Без да възнамерява той се усети да казва;

- Срещнах се Джеймс Расмусен днес.

Попи замръзна. Ръцете и не оформиха юмруци, а лапи.

- Най-добре за него е да не приближава!

Имаше нещо нередно в реакция и. Да, Попи се ядосваше, но Фил никога не бе чувал тази животинска нотка в гласа и. Картина проблесна в главата на Фил. Същество от нощта на „Живите Мъртви”, вървейки въпреки, че вътрешностите му излизаха. Жив труп като г-жа Ема, бавачката на Джеймс. Наистина ли това щеше да се случи ако Попи умреше точно сега? Наистина ли се беше толкова променила?

- Ще му издера очите ако се приближи – продължи тя.

- Попи, той ми каза истината за това което е всъщност.