Читать «Таен вампир» онлайн - страница 41

- Бях само на четири, с бавачка. Всички богаташчета в Сан Франсиско имаха. Тя беше смъртна.

- Остави ме - измърмори Фил, дърпайки китката на Джеймс. Той дишаше тежко, не искаше да чуе за това.

- Бях вманиачен в нея. Тя ми даваше всичко, каквото майка ми не можеше. Обич и внимание. Никога не беше твърде заета. Наричах я г-жа Ема.

- Пусни ме.

- Моите родители решиха, че сам твърде привързан към нея затова ме заведоха на малка почивка и не ми даваха да се храня цели три дни. Когато ме прибраха аз умирах от глад. Казаха на г-жа Ема да ме сложи да спя.

Фил вече бе спрял да се бори. Той стоеше с наведена, извърната глава, за да не може да гледа Джеймс, който говореше с изкривеното лице.

- Бях само на четири и не можех да се спра, а всъщност исках. Ако ме беше попитал кой бих искал да умре, аз или г-жа Ема, щях да кажа аз. Но когато си гладувал толкова дълго губиш самоконтрол. Така че се нахраних с нея, а през цялото време плачех и се опитвах да спра, когато най-после успях, вече беше късно.

Последва пауза. Джеймс осъзна, че пръстите му са се вкопчили болезнено у Фил. Той пусна тениската на момчето, което бе останало без думи.

- Тя просто лежеше на пода. Помислих, че ако й дам от моята кръв тя ще стане вампир и всичко ще е наред.- Той вече не крещеше, дори не говореше на Филип, а стоеше и се взираше в празния паркинг. - Така че се порязах и оставих кръвта ми да тече в устата й. Тя преглътна малко, но не достатъчно преди родителите ми да ми попречат.

Последва по-дълга пауза и Джеймс си спомни защо разказваше историята. Той погледна към Фил.

- Тази нощ тя умря, но не напълно. Двата вида кръв се бореха вътре в нея. До следващата сутрин тя отново се разхождаше, но вече не беше г-жа Ема. Тя се лигавеше, кожата и бе сива, а очите - като на труп. Когато започна да гние, баща ми я заведе в гробището Инвернес и я погреба. Той я уби бързо. - Нещо приседна в гърлото му и той шепнейки прибави.

- Надявам се да я е убил бързо.

Фил бавно се обърна към него и го погледна. За първи път тази нощ в лицето му се долавяше нещо друго освен ужас и страх, нещо като съжаление. Джеймс пое дълбоко въздух. Най-накрая, след тринадесет години мълчание, той разказа историята на Фил Норт. Не беше уместно да се чуди защо му разказа, имаше причина.

- Така че послушай ме. Ако не убедиш Попи да се срещне с мен, ще и направят аутопсия. Не искаш тя да се разхожда без вътрешните си органи, нали? И си приготви заострен кол в случай, че вече не можеш да я гледаш повече.

Съжалението беше изчезнало от лицето на Фил. Неговата уста беше трептяща линия.

- Няма да позволя тя да се превърне в някакъв вид полуживо извращение - каза той - или пък вампир.

Съжалявам , но случилото се с г-жа Ема не променя нещата.

- Попи трябва да е тази, която да реши съдбата си.

Фил вече беше на ръба за това той просто клатеше глава.

- Просто стой далеч от сестра ми - каза той.

- Само това искам от теб. Ако го направиш няма да те закачам.

Обаче ако ли не...

- Какво?

- Ще кажа на всички от Ел Камино какво си. Ще се обадя на полицията и кмета, ще застана по средата на улицата и ще го извиквам.