Читать «Таен вампир» онлайн - страница 40

- Добре, уцели ме. Има някои особености. Никога не съм казал, че съм човек. Но не съм някакво...

- Ако ти не си чудовище, не си представям какво е.

Не го убивай, помисли си Джеймс бесен. Трябва да го убедиш.

- Фил, ние не сме като тези от филмите. Не всички имаме сили. Не можем да минаваме през стени, нито да пътуваме във времето. И няма нужда да убиваме, за да се храним. Не сме лоши, поне не всички от нас. Не сме прокълнати.

- Вие сте неестествени – каза тихо Филип и Джеймс осъзна, че го говори от сърцето си. - Вие сте грешни.

Не бива да съществувате.

- Защото сме по-високо в хранителната верига от вас ли?

- Защото хората не са създадени да се хранят с други хора.

Всъщност Джеймс не спомена, че неговият род не смята този на Фил са хора.

- Правим това, което ни е нужно, за да оцелеем. Пък и Попи вече се съгласи.

Филип замръзна.

- Не, тя не би искала да се превърне в нещо като... теб.

- Тя иска да живее или поне искаше докато не ми се разсърди. Сега тя бавно умира, понеже не пое достатъчно от кръвта ми, за да завърши трансформацията. Благодарение на теб – той направи кратка пауза и продължи умишлено.

– Виждал ли си труп на три седмици , Фил? Защото в това ще се превърне ако не се добера до нея.

Лицето на Фил се изкриви от болка. Той удари с юмрук металния контейнер.

- Мислиш, че не го знам ли? Живея с тази мисъл от понеделник.

Джеймс замръзна на мястото си, а сърцето му заби лудешки. Почувства болката струяща от Фил, усещаше че се предава също и пронизващата болка от срещата с металния контейнер. Трябваха му няколко секунди, за да се овладее.

- И мислиш, че е по-добре от това, което мога да и дам?

- Отвратително и зло е, но да смятам, че е по-добре от това да я превърнеш в нещо, което ловува с хора, нещо, което се възползва от тях. За това ли имаш толкова много гаджета?

За втори път Джеймс не можеше да отговори веднага на въпрос. Проблема на Фил бе, че беше прекалено досетлив. Мислеше прекалено много.

- Да! – Каза измъчено накрая, опитвайки се да не си го представя от неговата гледна точка.

- Кажи ми само едно, Расмусен. – Фил го погледна безизходно в очите. – Ти... – спря и преглътна – хранил ли си се с Попи преди да се разболее?

- Не.

Фил въздъхна.

- Хубаво, защото ако беше щях да те убия.

Джеймс му повярва. Той беше много по-силен и бърз от Фил и никога не го беше страх от човек, досега.

Обаче в този момент той нямаше съмнение, че Фил е намерил начин да го надвие.

- Виж има нещо, което не разбираш - каза той.

- Попи искаше това и е вече нещо, което сме започнали. Тя едва започва да се променя. Ако умре сега, тя няма да стане вампир. Но може и да не умре напълно. Може да стане ходещ труп, зомби , нали разбираш? Безмозъчно. Гниещо тяло, но безсмъртно.

Устата на Фил се изви от отвращение.

- Казваш това за да ме изплашиш.

Джеймс извърна поглед.

- Виждал сам го.

- Не ти вярвам.

- Изпитал съм го! - Джеймс осъзна, че вика и бе хванал Фил за тениската. Момчето бе обезумяло, но не го

интересуваше. -

 Виждал сам го да става на някой на когото държа, разбра ли?

И това, само защото Фил още клатеше глава.