Читать «Таен вампир» онлайн - страница 39

- Не го вярвам! – Каза той.

- Напротив – отговори му. Джеймс не бе скрил острите си зъби, знаеше, че очите му са сребристи, и че Фил трябваше да повярва сега, на този паркинг.

Фил се взираше вцепенено в сребристите очи, искаше му се да отмести поглед, но не можеше. Лицето му пребледня, а той продължаваше да преглъща сякаш се разболяваше.

- Господи – каза накрая. – Знаех, че нещо не е наред с теб, нещо наистина странно. Никога не разбирах защо ме побиват тръпки, когато съм покрай теб.

„Отвращавам го”, осъзна Джеймс. Омразата у Фил се бе стопила. „Смята, че съм по-малко човек от него”.

Това не вещаеше нищо добро за останалата част от плана му.

- Сега разбираш ли с какво мога да и помогна?

Фил, който се бе подпрял с една ръка на стената, а с другата все още се придържаше за контейнера, бавно поклати глава. Нетърпението нарасна в гърдите на Джеймс.

- Попи има рак, а вампирите не се разболяват. Имаш ли нужда от още разяснения? – Изражението на Фил му подсказа отговора.

– Ако – Джеймс стисна зъби и продължи – обменя достатъчно кръв с Попи, за да я превърна във вампир, тя повече няма да е болна от рак. Всяка клетка в тялото и ще се промени и живота, ще се превърне в безупречен, лишен от всякакви болести. Ще придобие сила, за която хората само са си мечтали и ще стане безсмъртна.

Последва много дълга пауза. Джеймс виждаше как думите му проникваха в съзнанието на Фил. Мислите му

бяха несвързани и калейдоскопични, така че Джеймс не можеше да ги свърже, но очите на момчето се разшириха, а лицето му стана мъртвешки бяло.

- Не можеш да и причиниш това – каза накрая, но не сякаш протестираше срещу идеята, защото бе твърде радикална, твърде нова, а с пълно убеждение и изключителен ужас.

- Това е единствения начин – отговори Джеймс. – Фил отново поклати глава, с разширени и като в транс очи.

- Не, тя не би го пожелала. Не и на толкова висока цена.

- Каква цена? – Попита Джеймс още по нетърпеливо, но някак предпазливо и раздразнено, сякаш осъзнаваше, че разговора ще се превърне в психологически двубой. Трябваше да избере някое не чак толкова публично място, защото тук трябваше да отваря очите си на четири за евентуални проблеми.

Фил пусна контейнера за боклук и се изправи. В очите му се четеше страх, примесен с ужас, но непоколебимо срещна погледа на Джеймс.

- Просто има някои неща у хората, които са много по важни от оцеляването. – Каза му Фил

– Ще разбереш това.

„Едва ли”, помисли си Джеймс. Прозвуча му сякаш младши космонавт обяснява на някакво извънземно.

„Няма да намериш земни хора толкова лесно, колкото си го представяш”. А на глас каза:

- Просто има някои неща у хората, които са много по важни от оцеляването. – Каза му Фил

 – Ще разбереш това.

- Да не си луд? Виж, Фил, роден съм в Сан Франсиско. Не съм някакво влечуго от Алфа Центаури и закусвам с Уеатийс.

- А какво ядеш за следобедна закуска? – попита Фил, а зелените му очи потъмняха злобно. – Или тези кучешки зъби са само за украса?

Отиди при него, мозъкът на Джеймс му заповяда. Той се огледа.