Читать «Изкуството на заблудата» онлайн - страница 3

— Можеш да се обадиш безплатно. Разговорът няма да се таксува.

— Нямам нищо против да се махна оттук — призна момичето.

Психоложката видя благоприятна възможност и се вкопчи в нея. По дяволите, правилата. Тя извади един химически маркер от дамската си чанта, хвана ръката на Маргарет и написа от вътрешната страна над китката й номера на мобилния си телефон с цифри с големината на тези от последния ред на таблата в очните кабинети. Дрехите не се задържаха задълго при тези момичета. Бележките в джобовете им също. Но ръцете бяха малко по-трайни.

— И денем, и нощем — каза Матюс. — Никакви въпроси. Никаква полиция. Обаждаш ми се и говорим като жена с жена, като приятелки.

Маргарет погледна сърдито ръката си.

— Една татуировка щеше да изкара по-дълго.

— И денем, и нощем — повтори психоложката и стана с неохота от походното легло.

— Мога ли да те попитам нещо? — обади се момичето.

Матюс кимна.

— Мислиш ли, че това място е обитавано от духове?

Дафни прехапа устни, за да скрие усмивката си.

— Че е старо, да. Зловещо, може би. Но не и обитавано от духове.

— Не го ли усещаш?

Матюс беше чувала тези думи и друг път.

— Може би малко — призна тя.

— Сякаш някой те наблюдава.

— Няма такива неща като духове — заяви Матюс, знаейки, че звучи като даскалица. — Въображението е могъща сила. Не трябва да го подценяваме.

— Но ти също си го усещала — каза Маргарет.

Психоложката кимна, преувеличавайки. Трябваше й доста време, за да събуди нещо близко до доверие в тези хлапета.

— Чух, че това място е било склад или нещо такова. На гангстери, контрабандисти или някакви подобни хора. Трябва да е било преди стотина години.

— Чувала съм да го наричат с най-различни имена: кланица, затвор, публичен дом — продължи шеговито Дафни и лицето на момичето за първи път се проясни. — Контрабандисти? Защо не? — Тя се поколеба, несигурна дали да спре дотук — при първите признаци на благосклонност от страна на Маргарет — или да повдигне отново въпроса за телефонния разговор. — Ако се обадиш на баба ти, ние ще ти осигурим транспорт. Никой не те гони, разбери. Просто искам да си в безопасност, Маргарет. Бебето ти да е в безопасност.

Момичето огледа неспокойно стаята.

— Да — каза то. — Ще видим.

Когато Матюс излезе навън и се качи в колата си, полицейската й радиостанция изпращя и диспечерът обяви код 342 — спешен случай на пристанището, — във водата било забелязано тяло. Местонахождението бе мостът Аврора. Психоложката пусна сирената и подкара натам.

3.

Ламоя

Джон Ламоя се събуди от двучасова следобедна дрямка (той караше нощни дежурства през целия март) с мисълта откъде да си набави следващата доза оксиконтин. После си спомни, че бе спрял да се друса.

Краката му не стърчаха „Калифорния Кинг“, въпреки че той обичаше да спи с ръка, мушната под възглавницата и простряна към горната табла на леглото. Висок около метър осемдесет и пет, Ламоя бе стърчал с двадесет и пет сантиметра извън матраците, откакто бе навършил пълнолетие, затова гледаше на „Калифорния Кинг“ като на трофей: луксозна вещ, която, след като си я използвал веднъж, те кара да се чудиш как изобщо си живял без нея.