Читать «Изкуството на заблудата» онлайн - страница 228

— Сега тя е далеч над нас, нали? — Уокър опита да се усмихне, но безизразното му лице само се сгърчи и усмивката му заприлича повече на озъбване. — Ела да видиш. Това е за теб.

— Не, благодаря.

— Ела! Погледни! — Ръката му хвана дръжката на ножа и психоложката усети, че запристъпва напред, сякаш бе марионетка.

— Сега искам да се върна горе на улицата — каза тя, подтиквайки го към съдействие, като се възползва от момента, в който той се държеше поне малко по-благосклонно.

Уокър я накара да застане пред тъмната дупка в стената. Тя изглеждаше като издълбана от поток, текъл преди години оттук. Противната усмивка на Феръл трябваше да я предупреди. Той се обърна бавно и насочи жълтеникавата светлина към отвора.

На нещо като естествен трон, издигащ се над калта подобно на олтар, седеше обезглавеното тяло на мъж в кафява униформа. Матюс изкрещя и отскочи назад, когато лъчът на фенерчето освети главата на Нейтан Прейър, положена в собствения му скут между големите му длани.

— За теб е — каза Феръл. — Той те безпокоеше, нали? Видях ви двамата пред Приюта онази нощ, когато трябваше да се срещнем. Видях те да го блъскаш. Той те сграбчи… — Гласът му заглъхна, като осъзна, че тя бе разстроена от това, а не очарована, както бе очаквал. — Ти се… спречка… с него.

Уокър я беше наблюдавал пред Приюта в нощта, когато се бяха уговорили да се срещнат — нощта, в която Нейтан Прейър бе пристигнал неочаквано без съмнение в резултат на телефонно обаждане или съобщение от самия Феръл. Психоложката си даде сметка, че той сигурно я бе проследил до жилището на Ламоя — вероятно вече е знаел за мансардата, — влязъл бе през онзи прозорец да остави ключа, когато тя бе извела Блу на разходка. През цялото време си бе играл с нея като рибар с ценен улов.

Погледът й се концентрира, на слабата светлина на фенерчето, като бързо сменящи се кадри, пред очите й изникнаха един по един всички детайли: служебният пистолет на Прейър все още бе в кобура на униформения му колан — сега точно до дясното му ухо. До него бе затъкнат черен спрей без етикет със сълзотворен газ. А до него — фенерче „Маглит“. Уокър, който не бе проявил интерес към оръжието на Гейнс, очевидно бе пренебрегнал и това на Нейтан. Дафни събра и последната частица сила и самообладание, които й бяха останали, и пристъпи напред, към олтара.

— Аз се спречках с него — каза тя. — Прав си за това. — Постави си за цел да влезе в контакт с младежа и дори се насили да се усмихне. — И ти направи това заради мен?

Феръл кимна, но очите му бяха изпълнени с недоверие, когато срещнаха нейните, и тя се запита кой Уокър се е включил в играта: този, който хлапашки я ухажваше, или сръчно боравещият с нож убиец на жени?

Матюс предпазливо направи още една крачка, приближавайки се до Феръл и дупката, като се чудеше дали ще събере сили да се мушне вътре при обезглавения труп, да стигне до пистолета и все пак да има достатъчно време да го използва като заплаха. Въздухът имаше метален привкус и миришеше на разлагаща се плът.