Читать «Изкуството на заблудата» онлайн - страница 195

По някакъв начин чутото я уплаши повече, отколкото я беше уплашил Уокър. Думите заседнаха в гърлото й.

— Ти… изпи ли ги?

— Не, изхвърлих ги, но бях на крачка да го направя. Откраднах от теб и не ти казах. Опитах да се убедя, че щом съм ги изхвърлил, значи всичко е наред, но не е така. Това е гадно. Аз съм истински задник. Най-лошото е, че не престанах да мисля за тях. Мислех си колко глупаво съм постъпил, като съм ги изхвърлил.

— Ти си ги хвърлил, Джон. Това е важното.

— Слушай, Матюс, става въпрос за теб, не само за хапчетата.

— Разбирам те.

— Така ли? Не мисля. Не знаеш и половината от всичко.

Като погледна към Блу, тя каза:

— Мисля, че е по-добре да продължим този разговор навън.

Ламоя се усмихна леко. Матюс си помисли: „Така е по-добре.“

Тръгнаха към входната врата, тримата заедно. Сержантът я хвана за ръката и каза:

— Онези в патрулката отвън. Ще ни видят. Знаеш, после ще разправят, че сме вървели, хванати за ръчичка.

— Ами да разправят тогава. И без това ще го направят.

— Не е като да сме направили нещо.

— Не, не е — съгласи се тя.

Думите му витаеха във въздуха, докато излизаха.

Минаха покрай патрулката и Джон махна на колегите си.

— Е — обърна се той към психоложката, — мисля, че оттук нататък се движим по наклонена плоскост.

„Наклонена и хлъзгава“ — помисли си тя.

Блу откри един пожарен кран и го препика.

Матюс знаеше, че ще спи сама тази нощ, но самият факт, че размишляваше върху това, я накара да се зачуди в какво ли се забъркваше.

48.

Вратата

На Матюс й харесваше нещата да бъдат по този начин: тя, Ламоя и Болд — като един екип — се спускаха по аварийното стълбище на Обществена безопасност толкова бързо, че психоложката едва успяваше да ги догони.

— Какво става? — попита тя, като прекоси поредната площадка и продължи надолу след тях. Болд бе поискал почти всички от отдел „Престъпления срещу личността“ да бъдат в кабинетите си в събота. Криминалната лаборатория работеше с пълна пара. Хората от отдел „Специални операции“ бяха поставени в бойна готовност. Всички очакваха заповеди, защото знаеха, че е настъпил моментът случаят Хебрингър-Рандолф да бъде разрешен. Матюс бе получила указание да напусне кабинета си и да се срещне със сержанта и лейтенанта на стълбището. Освен това й бяха казали да си вземе палтото, което тя не пропусна да направи.

Болд притежаваше удивително обаяние, което зареждаше с енергия всички около него, тайнствена дарба да ръководи, която караше дори „умници“ като Ламоя да изпълняват безпрекословно заповедите му.

— Държим Вандърхорст по обвинение в терористичен акт срещу щата, основано върху притежанието му на бутилки с кислород, всяка от които би могла да предизвика мащабна експлозия. А всички заедно — нещо подобно на ядрен взрив. — Въпреки че беше едър мъж, лейтенантът се движеше плавно, като плъзгаше лявата си ръка по перилата по-скоро по навик, отколкото за опора.

— Но пуснахме Уокър? — попита сержантът, а в гласа му прозвуча нескрито недоволство. — Какво ще кажеш за това?