Читать «Изкуството на заблудата» онлайн - страница 193

Болд тръгна след звука, като се стараеше да стъпва безшумно. „Той куца.“ Вандърхорст се беше наранил по време на падането си, предизвикано от полицейската лента. Лейтенантът ускори ход, вкопчвайки се във възможността да го настигне, и внезапно чу от лявата си страна бързо приближаващи се стъпки. „Гейнс.“ Прикри с ръка лъча на фенерчето. Това беше къщата на ужасите в лунапарка, където върху теб се нахвърлят таласъми, вещици и скелети. Лу се съвзе от изненадата и нервите му се изопнаха в очакване.

Прекоси една малка стая, като се движеше в мрака, закрил с пръсти стъклото на фенерчето. Вече надушваше мъжа — киселата миризма на човешки страх. „Той е близо.“

Чу свистене отляво и се довери на острия си слух, за да избегне удара. В момента, в който се наведе, над главата му прелетя парче от греда и обещанието, което бе дал на Лиз, избухна в съзнанието му с пълна сила. Махна пръсти от фенерчето и лъчът му разсече лицето на Вандърхорст като острие на меч. Видя страх и решителност. Видя това, което бе видяла Сюзан Хебрингър, когато се е събудила в пленничество. Този път гредата го удари в корема.

Болд се преви на две, но докато падаше назад, ритна силно коляното на мъжа и Вандърхорст се строполи с вик върху един рафт с ръждясали тенекиени кутии с боя, разпилявайки ги по пода. Заподозряният си проби трескаво път през вехториите до далечния край на стаята, метна един стол през остатъците от стъклото на един прозорец и се опита да го последва, но лейтенантът го сграбчи. Лу дръпна рязко мъжа назад и главата и раменете на Вандърхорст се блъснаха в земята. Болд замахна с една кутия с боя и го удари по главата. Капакът на кутията изхвърча и върху лицето на Пер се разплиска гъста червена мътилка, напомняща на прясна кръв.

Стъпил с крак върху гърлото на Вандърхорст, лейтенантът насочи надолу дулото на пистолета си, а лъчът на фенерчето му освети бялото на чифт спокойни очи. Спокойствието, което изненаданият полицай видя в тези очи, накара стомахът му да се свие. Заподозряният стискаше в лявата си ръка телената дръжка на една кутия от боя, готов да го удари.

Болд каза бързо и безизразно:

— Направи го. Направи на всички ни услуга.

Гейнс се появи до тях, останала без дъх.

— Спокойно, лейтенант.

Лу се дръпна назад, махайки крак от гърлото на мъжа. Вандърхорст пусна дръжката на кутията, затвори бавно очи и каза:

— Искам адвокат.

47.

Хлъзгава плоскост

Матюс чу превъртането на ключ в ключалката, видя как Блу се втурна към вратата и задраска с лапи по нея и остави чашата си с вино. Докато прекосяваше стаята, сърцето й се разтуптя и тя си помисли, че се е превърнала в тийнейджърка.

Кучето започна да лиже ръката на стопанина си в момента, в който той влезе в мансардата.

Ламоя затвори и заключи тежката врата с уморено изражение.

— Здрасти, сладур, прибрах се.

Думите му накараха психоложката да спре на място, миг преди да е разтворила ръце за прегръдка. Какво, по дяволите, си мислеше тя?

— Каква е онази патрулка отвън? — попита той, докато събличаше сакото си от еленова кожа и си играеше с Блу.