Читать «Изкуството на заблудата» онлайн - страница 196

— Петната кръв по дрехите му са прекалено стари — някои са от риба, други от човек, но никое от тях няма да ни разкрие нещо по-специално, независимо от тестовете, които ще направим. Съпоставянето на власинките не можа да го свърже със скривалището, което е разбираемо, след като то е на Вандърхорст.

— Не можем ли да го задържим за нещо друго? — попита Ламоя, опитвайки се да задържи вниманието на Болд върху Уокър. — Ами ако все още не се е отказал да досажда на нашата приятелка?

На следващата площадка лейтенантът се обърна към него.

— Кажи ми за какво да го задържим и аз ще съм първият, който ще го взема предвид.

— Възпрепятстване!

— Не можем да го докажем.

— Тогава поне да държим Матюс под наблюдение — настоя сержантът.

— В никакъв случай! — възпротиви се тя.

Оставаха им още два етажа. Изглеждаше невъзможно, но сега Болд се движеше още по-бързо, вземайки по три стъпала наведнъж. Психоложката нямаше такъв разкрач. Двамата мъже се бяха отдалечили от нея, макар и не много. Тя започна да прескача по две стъпала и бързо ги настигна. Лейтенантът каза:

— Смятай, че е направено. Дафни, ще носиш микрофона винаги, когато си извън тази сграда.

— Лу — възпротиви се Матюс.

Това не подлежеше на обсъждане. Болд смени темата:

— Дадох на Бабкок снимка на онзи ключ и тя впоследствие определи, че той е изработен в края на деветнайсети и началото на двайсети век — поне двайсет години след изграждането на онзи сектор от града, който сега се намира под църквата.

— Двайсет години? — повтори неразбиращо психоложката.

— Строителството се е разпростряло нагоре по хълма след големия пожар.

— Като на Кълъмбия и Трето Авеню? — попита Ламоя.

— Точно така — отговори лейтенантът, когато най-накрая влязоха в гаража на сградата. — Всяка ключалка може да е била поставена на всяка врата по всяко време. Но ако трябва да говорим в проценти, тогава ключалката е по-скоро от този район на града — от мястото, на което се намираме, надолу по хълма към площад „Пайънър“.

— И ние натам ли сме се отправили? — полюбопитства Матюс. — От другата страна на улицата?

— Всеки сектор от Подземието е с площ над девет хиляди квадратни метра. Колкото три футболни игрища. До този момент оперативните работници са претърсили деветдесет или повече процента от сектора, в който открихме скривалището на Вандърхорст, но все още няма следа от Хебрингър и Рандолф.

Той задържа вратата отворена, за да минат.

— Преди близо час пуснахме там две кучета от отряд К–9, всяко, обучено да надуши една от изчезналите жени. Те ни отведоха право при асансьорната шахта. До една отводнителна шахта. Вандърхорст я е запушил с черен найлон, така че миризмата не може да се долови.

— Хвърлил ги е в отводнителната шахта? — възкликна сержантът. — В една и съща шахта?

Болд вдигна шперца, поставен в найлоново пликче.

— Шахтата води надолу към друго ниво на Подземието — каза той. — Затова са ни якетата. Ние ще бъдем първите, които ще се спуснат там, а аз се обзалагам, че долу ще е студено.

* * *