Читать «Изкуството на заблудата» онлайн - страница 192

Слушалката в ухото му изпращя и той чу накъсания глас на Денис Шефър, когато няколко радиовълни успяха да проникнат за кратко в подземието. Не разбра нито дума от казаното: трябваше да се оправят сами.

Двамата полицаи стояха в един от тъмните коридори, познати им смътно от предишното им кратко посещение в подземния градски квартал. Лу използва езика на жестовете, за да покаже на Гейнс, че трябва да се разделят. Тя щеше да поеме този коридор, а той щеше да продължи на юг и да претърси някой друг. Боби му показа, че го е разбрала. Лейтенантът долепи юмруците си — двамата щяха да се съберат отново в далечния край на подземието.

Болд запали собственото си фенерче. Бяха изминали деветдесет секунди, откакто бяха изгубили от поглед Вандърхорст.

В далечината се чу трясък — първо от чупенето на дърво, после от разбиването на стъкло. Беше твърде далеч, за да видят дали има бягащ силует.

Лу се гмурна в тъмнината на просторна празна стая. Откри втори коридор и зави наляво, докато съзнанието му търсеше обяснение за онзи шум. Вандърхорст, ако той бе човекът, причинил трясъка, със сигурност познаваше наизуст този подземен квартал с размерите на няколко футболни игрища. Тогава кой или какво бе причинило шума — и струваше ли си той да бъде проследен? Болд шляпаше през калта и отломките с мисълта, че Гейнс вече трябваше да се намира близо до скривалището. Щяха да са й необходими няколко секунди да го провери. Внезапно коридорът свърши.

Той влезе през вратата вдясно и се озова в някогашна бръснарница, а лъчът на фенерчето улови отражението му в мръсните, непокътнати огледала. Лейтенантът отскочи назад, стреснат от собствения си образ, препъна се в един бръснарски стол и падна, а столът се завъртя със скърцане на ръждясалия си механизъм. Лу се изправи с усилие на крака, тръгна през отломките към друга врата и се озова на един тротоар, който не бе виждал при предишното си претърсване на Подземието. Няколко метра напред тротоарът беше затрупан с пръст и камъни и това му напомни колко крехко бе всичко тук. Той мина през първата врата, която видя вляво, и си запроправя внимателно път през една стая, пълна с изоставени отпреди четиридесет години перални машини и други електроуреди.

Тази стая го изведе в къс коридор, в който имаше смачкана на топка жълта полицейска лента. Болд спря, защото осъзна, че това бе причинило трясъка, който бе чул преди малко — Вандърхорст се беше спънал в една от жълтите им ленти. Ушите му бучаха, устата му бе пресъхнала, тялото му бе подгизнало от пот. Той си помисли за обещанието, което бе дал на Лиз, да стои зад бюрото, за децата си и за ведрите им личица. Но после видя в съзнанието си безжизнената Сюзан Хебрингър, влачена нататък по този коридор, видя и лицето на нейния нападател и тръгна бавно напред, следвайки специфичния стържещ шум — нещо се влачеше — през една врата отдясно.