Читать «Изкуството на заблудата» онлайн - страница 190
Ридли Пиърсън
На малкия екран Франк Макензи изключи слушалката си от радиостанцията и започна да я върти в ръцете си, като усили звука.
Съобщението на диспечера „Заподозряният е в сградата“ прозвуча едновременно по радиостанцията на Болд и по тази на Големия Мак, както беше планирано. То се разнесе във фоайето на банката, карайки хората да обърнат глави.
Това беше. Лейтенантът се облегна напред и продължи да гледа. Като всеки друг във фоайето, и Вандърхорст чу радиостанцията на Макензи. Заподозряният наклони леко глава в тази посока, но остана спокоен. Лявата му ръка прибра парите от заплатата му в джоба. Макензи изигра убедително ролята си на глупак. Той изпусна радиостанцията, намали отново звука й и се престори, че нищо не е станало. Направи няколко крачки към входа с очевидното намерение да блокира главната врата. До нея една цветна табела рекламираше предимствата на домашното кредитиране.
Вандърхорст напусна гишето и тръгна невероятно спокойно, както отбеляза Болд, към вратата „Служебен вход“, която водеше към задния коридор. После спря при нея, като наблюдаваше Макензи, който беше с гръб към него.
Лейтенантът каза високо в претъпканата стая на охраната:
— Отвори вратата, Вандърхорст.
На екрана мъжът продължи да седи неподвижно, сякаш преценяваше възможностите си.
— Мини през вратата! Сега!
Вместо да се подчини, Вандърхорст направи няколко крачки към Макензи и към главния вход на банката.
— Губим го! — изкрещя Болд в радиостанцията си.
Денис Шефър инструктира тихо Макензи:
— Втора фаза, Големи Мак.
На екрана Макензи се завъртя на пети, погледна към Вандърхорст и бръкна в спортното си яке, разкривайки кобура на пистолета си.
Щрак. Човекът от поддръжката се обърна, пъхна ключ в страничната врата и се шмугна в коридора.
— Окей! — извика прекалено силно за малката стая развълнуваният Болд. — Да действаме според плана.
Пазачите се спуснаха да въртят копчета и картините на мониторите се смениха: задния коридор, кабината с банкоматите, стълбището към мазето и самото мазе под няколко различни ъгъла.
— Давай… давай… давай! — извика лейтенантът към екрана като някой футболен запалянко. А в микрофона на радиостанцията си изкрещя: — Повече натиск, повече натиск! — защото Вандърхорст спря в коридора пред вратата, която водеше към кабината с банкоматите. Болд не искаше той да минава през тази врата.
Диспечерът излая друга команда и въпреки че мониторите нямаха звук, Лу разбра, че в момента Макензи блъскаше по вратата към онзи коридор. Вандърхорст реагира механично и изнервено, като първо погледна в онази посока, а после се втурна към стълбището, което водеше към мазето.
—
