Читать «Пътят на кралете (Том I)» онлайн - страница 60

С изненадващо твърда стъпка тя тръгна в същата посока като Ясна. Преди шест месеца беше изложила пред братята си отчаян план. Щеше да иде да учи при Ясна Колин, учен и еретик. Не заради самото учение. Не заради престижа. А за да научи къде тя държи своя Превръщател.

И после да го открадне.

6

Мост Четири

„Студено ми е. Майко, студено ми е. Майко? Защо още чувам дъжда? Ще спре ли?“

Записано на Вевишес, 1172 г., тридесет и две секунди преди смъртта. Обектът е светлооко дете, момиче, на около шест години.

Твлкав веднага пусна всички роби от клетките. Този път не се боеше от бягства или бунт — не и при тази пустош зад тях и над стоте хиляди войници пред тях.

Каладин слезе от фургона. Намираха се в едно от кратероподобните образувания, чиято назъбена каменна стена се издигаше право на изток. По земята нямаше растителност и скалата под босите му нозе беше гладка. В падинките се бяха образували локви с дъждовна вода. Въздухът беше свеж и чист, слънцето грееше силно, но при типичната за Изтока влажност на Каладин все му беше задушно.

Наоколо имаше всички признаци, че армията отдавна се е установила тук; войната се точеше от смъртта на стария крал преди близо шест години. Всеки разказваше истории за онази нощ — нощта, когато хората от племето паршенди убиха крал Гавилар.

Взводове маршируваха в посоките, указани с изрисувани на всяка пресечка кръгове. Лагерът беше претъпкан с дълги каменни бункери и с повече палатки, отколкото Каладин различи по-рано от височината. Не беше възможно да са ползвали Превръщатели за изграждането на всички. След вонята на робския керван, миризмата на това място беше приятна, преливаща от познатия дъх на обработена кожа и оръжейна смазка. Много от войниците обаче не изглеждаха спретнато. Не бяха мърляви, но и не изглеждаха особено дисциплинирани. Мотаеха се на групички из лагера с разкопчани горни дрехи. Някои сочеха робите и им подвикваха подигравки. Това ли беше армията на върховния принц? Елитната войска, която се биеше за честта на Алеткар? В тази армия ли мечтаеше да постъпи Каладин?

Блут и Таг го наблюдаваха внимателно, когато се нареди с останалите роби, но той не направи опити за нещо. Сега не беше времето да ги предизвиква — Каладин беше виждал как действат наемниците, когато се намират в близост до редовна войска. Блут и Таг играеха ролята си — крачеха надуто с ръце върху оръжията. Побутнаха неколцина от робите по местата им, халосаха един с тояга в корема и грубо го наругаха.

Държаха се на разстояние от Каладин.

— Кралската армия — рече робът до него. Оказа се тъмнокожият, който му беше говорил за бягство. — Мислех, че ни карат на работа в мините. Ама това няма да е толкова зле. Ще чистим нужниците или ще поддържаме пътищата.

Странно беше да очакваш с нетърпение работата в нужниците или под палещото слънце. Каладин се беше надявал на нещо друго. Надяваше се. Да, беше открил, че все още може да се надява. Копие в ръката. Враг срещу него. Така можеше да живее.