Читать «Пътят на кралете (Том I)» онлайн - страница 62

— А ти как се озова тук?

— Убих човек — отговори Каладин и внимателно подготви лъжите си. Моля ви, мислено се помоли той на Вестителите. Моля ви. Отдавна не се беше молил за нищо.

Жената повдигна вежда.

— Аз съм убиец, Ваше Сиятелство — каза Каладин. — Напих се, сгреших. Но мога да боравя с копието не по-зле от другите. Сложете ме в армията на Вашия Сиятелен господар. Нека се бия отново. — Това беше странна лъжа, но ако жената сметнеше Каладин за дезертьор, никога не би му позволила да се бие. В такъв случай, по-добре да се знае, че е извършил убийство по случайност.

Моля…, мислеше той. Пак да е войник. В един миг това изглеждаше най-славното нещо, което би могъл да си пожелае. Колко по-добре щеше да е да умре на бойното поле, отколкото да чезне и да изпразва нощни гърнета.

Встрани от него Твлкав се приближи до светлооката жена. Погледна косо Каладин и въздъхна.

— Той е дезертьор, Сиятелство. Не го слушайте.

Не! Каладин усети как заслепяваща вълна от гняв поглъща надеждата му. Вдигна ръце към Твлкав. Щеше да удуши този плъх и…

Нещо го удари в гърба. Той изпъшка, олюля се и падна на коляно. Благородничката отстъпи и тревожно вдигна скритата ръка пред гърдите си. Един от войниците грабна Каладин и с влачене го изправи на крака.

Накрая жената каза:

— Е, това е злополучно.

— Аз мога да се бия — изръмжа Каладин въпреки болката. — Дайте ми копие. Нека…

Тя вдигна пръчката и го прекъсна.

— Ваше Сиятелство — каза Твлкав, като избягваше погледа на Каладин, — не бих му поверил оръжие. Вярно, че е убиец, а освен туй се знае, че е непокорен и е оглавявал бунтове срещу господарите си. Не можех да Ви го продам като крепостен войник. Съвестта не би ми позволила това. — Той се поколеба. — Хората от неговия фургон — може да ги е заразил всичките с приказки за бягство. Честта ми изисква да Ви съобщя това.

Каладин скръцна със зъби. Изкушаваше се да повали войника зад гърба си, да грабне копието му и в последния миг от живота си да го забие във внушителния търбух на Твлкав. Защо? Какво значение имаше за Твлкав отношението към Каладин в тази армия?

Не трябваше да късам картата, помисли Каладин. Лошото се връща по-често от доброто. Една от бащините му поговорки.

Жената кимна и продължи нататък.

— Покажете ми кои са. Въпреки това ще ги взема заради Вашата честност. Имаме нужда от нови хора за мостовете.

Твлкав закима с готовност. Преди да отмине, се приведе към Каладин.

— Не мога да ти имам доверие, че ще се държиш добре. Хората в тази армия ще обвинят търговеца, че не е разкрил всичко, което му е известно. Аз… съжалявам.

С тези думи търговецът офейка.

Каладин изръмжа гърлено и се откъсна от войниците, но остана на място. Така да бъде. Да сече дърва, да строи мостове, да се сражава във войската. Нямаше значение. Той просто щеше да продължи да живее. Отнеха му свободата, семейството, приятелите и — най-скъпото — мечтите. Повече нищо не можеха да му сторят.

След проверката, благородничката взе от помощничката си подложката за писане и набързо записа нещо на листовете. Твлкав й подаде тефтер, където беше изброено кой от робите каква част от дълга си е изплатил. Каладин успя да зърне, че нито един от тях не е платил нищо. Може би Твлкав лъжеше за числата. Не беше невероятно.