Читать «Пътят на кралете (Том I)» онлайн - страница 59

Шалан беше чела за това, ала все пак остана изумена. Ясна беше превърнала камъка в дим и понеже димът имаше далеч по-малка плътност, промяната го беше изтикала с взрив.

Истина беше; Ясна наистина притежаваше действащ Превръщател. При това — мощен. Девет от десет Превръщатели можеха да извършват няколко ограничени превръщания — да сътворяват вода или зърно от камък, да правят прости каменни сгради с едно помещение от въздух или от плат. По-мощният — като този на Ясна — можеше да извърши всяка трансформация. Буквално да превърне всяка материя във всяка друга. Как ли се дразнеха ардентите, че подобен мощен свещен предмет е в ръцете на човек извън ардентията. И то еретик!

Шалан с мъка се изправи на крака, като остави мократа кърпа пред лицето си, за да диша влажен, но чист въздух. Тя преглътна, защото ушите й отново заглъхнаха, когато налягането в помещението се нормализира. Само след миг кралят се втурна в достъпната вече стая. Едно момиченце — заедно с няколко бавачки и други дворцови слуги — седеше в другия край и кашляше. Кралят притегли детето в обятията си. Момиченцето беше прекалено малко, за да носи благоприличен ръкав.

Ясна отвори очи и примигна, сякаш се пообърка от мястото. Пое дълбоко дъх и не закашля. Всъщност тя се усмихваше, като че се наслаждаваше на мириса.

Обърна се към Шалан и се съсредоточи върху нея.

— Още чакате отговор. Боя се, че няма да Ви хареса.

— Но Вие още не сте свършили да ме изпитвате — каза Шалан, като се насили да е дръзка. — Със сигурност няма да отсъдите преди това.

— Не съм свършила ли? — попита смръщено Ясна.

— Не ме попитахте за всички женски изкуства. Пропуснахте живописта и графиката.

— Никога не са ми били от полза.

— Но те са сред изкуствата — каза отчаяно Шалан. Точно в тях тя беше най-завършена! — Мнозина смятат, че именно изобразителните изкуства са най-високите. Донесох моя скицник. Бих Ви показала какво мога.

Ясна сви устни.

— Изобразителните изкуства са фриволност. Претеглих фактите, дете, и не мога да Ви приема. Съжалявам.

Сърцето на Шалан се сви.

— Ваше Величество — каза Ясна на краля — бих желала да отида в Паланеума.

— Сега ли? — възкликна кралят, който прегръщаше внучката си. — Но ние ще имаме празник…

— Оценявам предложението, но разполагам в изобилие с всичко, освен с време.

— Разбира се. Аз лично ще Ви отведа. Благодаря за това, което направихте. Когато чух, че сте поискали достъп… — той продължи да бърбори на Ясна, която без да продума, го следваше по коридора. Тя остави Шалан.

Шалан притисна чантата до гърдите си и свали мократа кърпа от устата си. Шест месеца преследване и сега това. Тя отчаяно стисна кърпата и между пръстите й прокапа мръсна вода. Искаше да заплаче. Най-вероятно това и щеше да направи, ако си беше останала същото дете от преди шест месеца.

Но нещата се бяха променили. Тя се беше променила. Ако се провалеше, домът Давар щеше да рухне. Шалан усети как решителността й се удвоява, макар да не успя да попречи на няколко сълзи от безсилие да се процедят в крайчеца на очите й. Нямаше да се откаже, докато Ясна не се принудеше да я окове и да повика властите да я извлекат.