Читать «Пътят на кралете (Том I)» онлайн - страница 58

Шалан също взе мокра кърпа. За какво служеше? Неколцина слуги подадоха кърпи през цепнатината между камъка и стената на хората, които бяха затворени в стаята. После всички слуги се втурнаха нататък по коридора.

Ясна почовърка и побутна камъка.

— Госпожице Давар, какъв метод ще ползвате за проверка на масата на този камък?

Шалан примигна.

— Е, предполагам, че ще попитам Негово Величество. Неговите архитекти вероятно са я изчислили.

Ясна наклони глава.

— Елегантен отговор. Направиха ли това, Ваше Величество?

— Да, Сиятелна Колин — рече кралят. — Приблизително петнадесет хиляди кавала.

Ясна погледна Шалан.

— Точка във Ваша полза, госпожице Давар. Един учен знае как да не губи време за преоткриване на вече известна информация. Това е сред уроците, които понякога забравям.

Шалан усети как се възгордява от казаното. Тя вече подозираше, че Ясна не дава лесно подобни оценки. Означаваше ли това, че още я разглежда като ученичка?

Ясна вдигна свободната си ръка и Превръщателят проблесна на фона на кожата й. Шалан усети как пулсът й се ускорява. Никога не беше наблюдавала лично процеса. Ардентите бяха много потайни, когато ползваха своите фабриали. Тя самата дори не знаеше, че баща й притежава Превръщател, докато не го откриха у него. Разбира се, вече не работеше. Това беше една от основните причини Шалан сега да е тук.

Скъпоценните камъни в Превръщателя на Ясна бяха огромни, сред най-големите, виждани някога от Шалан. Всеки от тях струваше много сфери. Единият беше димен камък, чист и лъскаво черен. Вторият беше диамант. Третият — рубин. И трите бяха шлифовани — шлифованите камъни могат да задържат повече от Светлината на Бурята — в блестящи овални форми с многобройни фасетки.

Ясна затвори очи и притисна ръка до падналия камък. Вдигна глава и задиша бавно. Камъните върху опакото на ръката й започнаха да светят по-силно, а димният камък стана толкова ярък, че беше трудно да се гледа.

Шалан затаи дъх. Осмеляваше се само да примигва и да съхранява сцената в паметта си. В един продължителен миг нищо не се случи.

После Шалан чу кратък звук. Ниско барабанене като далечно множество гласове, които боботят заедно в един чист тон.

Ръката на Ясна потъна в камъка.

Камъкът изчезна.

В помещението нахлу с взрив гъст черен дим. Заслепи Шалан; сякаш беше роден от хиляда огъня и миришеше на изгорено дърво. Тя бързо вдигна мократа кърпа пред лицето си и се отпусна на колене. Ушите й бяха странно заглъхнали като след спускане от голяма височина. Трябваше да преглътне, за да ги оправи.

Затвори очи и ги стисна здраво, докато почнаха да сълзят, и задържа дъха си. В ушите й нахлу звук.

После отмина. Примигна, отвори очи и откри, че кралят и телохранителят му са се свили до стената край нея. Димът все още се виеше към тавана; помещението миришеше силно. Ясна стоеше права, все още със затворени очи, нехаеше за дима, макар лицето и дрехите й да бяха запрашени. Стените също бяха опушени.