Читать «Пътят на кралете (Том I)» онлайн - страница 57
Брандън Сандърсън
Групата достигна до края на тесния коридор, сви зад ъгъла и се озова — за изненада на Шалан — в помещение, където грамаден скален къс беше паднал от тавана. Десетина адютанта стояха тук и някои от тях бяха видимо притеснени. Какво ставаше?
Очевидно доста от камънака беше разчистен, но отворът в тавана зееше застрашително. През него не се виждаше небето; бяха вървели надолу и вероятно бяха далеч под земята. Масивен камък, по-висок от човешки ръст, беше паднал върху една врата вляво. Нямаше как да се влезе в стаята зад тази врата. На Шалан й се стори, че долавя гласове от другата страна. Кралят пристъпи към камъка и заговори с успокояващ глас. Извади кърпичка от джоба си и попи набръчканото си чело.
— Опасностите на живота в сграда, която е изсечена направо в скалата — рече Ясна и пристъпи напред. — Кога стана това? — Очевидно не беше повикана в града специално заради това; кралят просто се възползваше от присъствието й.
— При последната буря, Ваше Сиятелство — отговори кралят. Той поклати глава, при което увисналите му тънки бели мустаци потрепериха. — Придворните архитекти може би ще успеят да проправят път към стаята, но това ще отнеме време, а според изчисленията следващата буря ще започне само след няколко дни. Освен това, разтрошаването на камъка може да причини ново срутване на тавана.
— Мислех, че Карбрант е защитен от бурите, Ваше Величество — рече Шалан, а Ясна й метна строг поглед.
— Градът е защитен, млада жено — отговори кралят, — но планината зад нас е доста изложена. Понякога има срутвания, които могат да разтърсят целия склон на планината. — Той погледна към тавана. — Кухините са доста редки и мислехме, че тази зона е напълно безопасна, обаче…
— Обаче това е скала — вметна Ясна — и няма как да се определи дали точно под повърхността няма някоя слаба жилка. — Тя разгледа каменния блок, паднал от тавана. — Трудно ще е. Вероятно ще загубя много ценен ключов камък.
— Аз… — поде кралят и отново попи чело. — Само да имахме Вълшебен меч…
Ясна го прекъсна с махване на ръка.
— Не целях да предоговоря условията по сделката ни, Ваше Величество. Достъпът до Паланеума си струва цената. Благоволете да пратите някого за мокри кърпи. Накарайте повечето слуги да се преместят в другия край на коридора. Може би Вие самият ще искате да чакате тук.
— Ще остана — каза кралят и това накара адютантите му да възразят. Възрази и един грамаден мъж с черна кожена кираса, вероятно кралски телохранител. Кралят ги смълча с едно вдигане на сбръчканата си ръка. — Няма да се крия като страхливец, когато внучката ми е хваната в капан.
Не беше учудващо, че е така притеснен. Ясна не спори повече, а по очите й Шалан разбра, че за нея няма значение дали кралят рискува живота си. Явно това се отнасяше и за Шалан, понеже Ясна не й нареди да се отстрани. Дойдоха слуги с мокри парцали и ги раздадоха. Ясна отказа да вземе. Кралят и телохранителят му ги сложиха на лицата си, като закриха носа и устата.
