Читать «Пътят на кралете (Том I)» онлайн - страница 56

— Добре тогава, да минем към науките — рече разочарована Ясна. — Какво можете да кажете за себе си тук?

— Имам разумните основи по науките, които бихте могли да очаквате от млада жена на моята възраст — отговори Шалан по-надуто, отколкото й се щеше.

— Ще рече?

— Мога да говоря умело за география, геология, физика и химия. Особено учих биология и ботаника, понеже можех да се занимавам с това на прилично ниво независимост в именията на баща ми. Но, ако очаквате да съм в състояние да реша Главоблъсканицата на Фабрисан с едно махване на ръка, подозирам, че ще останете разочарована.

— Нямам ли право на разумни изисквания към потенциалните си ученици, госпожице Давар?

— Разумни ли? Вашите изисквания са почти толкова разумни, колкото тези на Десетимата Вестители в Деня на Изпитанието! С цялото ми уважение, Ваше Сиятелство, явно искате бъдещите Ви повереници вече да са магистри учени. Може да успея да намеря в града двама осемдесетгодишни арденти, които може би ще отговорят на изискванията Ви. Могат да кандидатстват за мястото, макар че ще имат затруднения да чуят въпросите Ви.

— Разбирам. И на родителите си ли говорите така предизвикателно?

Шалан потръпна. Прекараното с моряците време й беше развързало езика прекалено много. Мигар беше пропътувала целия път само, за да обиди Ясна? Помисли за братята си у дома — обеднели и с мъка поддържащи излинялата фасада. Щеше ли да й се наложи да се върне при тях победена, проиграла тази възможност?

— Не говорех с тях така, Ваше Сиятелство. Не биваше и с Вас да говоря по този начин. Извинявам се.

— Е, поне сте достатъчно скромна да признаете грешката си. Все пак съм разочарована. Как така майка Ви е сметнала, че сте готова за повереница?

— Майка ми почина още, когато бях дете, Ваше Сиятелство.

— И баща Ви не след дълго се ожени повторно. За Малисе Гевелмар, вярвам.

Шалан се стресна от нейната осведоменост. Домът Давар беше древен, но силата и значението му бяха посредствени. Това, че знаеше името на мащехата на Шалан, говореше много за Ясна.

— Мащехата ми почина неотдавна. Не тя ме прати за Ваша повереница. Аз сама поех инициативата.

— Моите съболезнования — рече Ясна. — Вероятно би трябвало да сте при баща си, да наглеждате именията и да го утешавате, а не да ми губите времето.

Мъжете пред тях свърнаха в поредния страничен пасаж. Ясна и Шалан ги последваха и влязоха в по-малък коридор с червено-жълт килим със сложна шарка и огледала по стените.

Шалан се обърна към Ясна.

— Баща ми няма нужда от мен. — Е, това си беше истина. — Но аз имам голяма нужда от Вас, както се доказа и от това събеседване само по себе си. Ако невежеството толкова Ви отвращава, бихте ли подминали с чиста съвест възможността да ме избавите от моето?

— Правила съм го и преди, госпожице Давар. Тази година Вие сте дванадесетата млада жена, която моли да стане моя повереница.