Читать «Пътят на кралете (Том I)» онлайн - страница 55

— Добре — каза Ясна, щом Шалан поспря да си поеме дъх. — Езици?

Шалан се пообърка, докато отклони вниманието си от напрегнатите опити да си припомни следващия стих. Езици?

— Очевидно мога да говоря родния Ви алетски. Прилично чета тайленски и добре говоря ази. Мога да се изразявам достъпно на селайски, но не го чета.

Ясна не направи никакви коментари. Шалан започна да се нервира.

— Писане?

— Владея всички главни, малки и локални глифи и мога да ги изобразявам калиграфски.

— Както и повечето деца.

— Глифогаданията, които изписвам, се смятат от познатите ми за доста впечатляващи.

— Глифогадания ли? — рече Ясна. — Имах основания да смятам, че искате да станете учен, а не доставчик на суеверни глупости.

— Водя дневник от детските си години — продължи Шалан, — за да упражнявам уменията си в писането.

— Поздравления. Ако ми потрябва някой да напише трактат за любимото си плюшено конче или описание на интересно речно камъче, ще пратя да Ви повикат. Няма ли да покажете нещо, което разкрива, че притежавате истински умения?

Шалан пламна.

— С цялото ми уважение, Ваше Сиятелство, имате писмо от мен, и то се оказа достатъчно убедително, та да ми дарите тази аудиенция.

— Добър аргумент — кимна Ясна. — Отне Ви доста време да стигнете до него. Как е обучението Ви по логика и свързаните изкуства?

— Отлична съм в основите на математиката — отвърна все още смутената Шалан — и често помагах на баща ми с някои дребни сметки. Чела съм пълните съчинения на Тормас, Нашан, Ниали Справедливата и — разбира се — Нохадон.

— Пласини?

Кой?

— Не.

— Габратин, Юстара, Маналине, Сясикк, Шаука, дъщерята на Хасвет?

Шалан се сви и отново поклати глава. Последното име беше шинско. Нима народът шин имаше магистри по логика? Нима Ясна наистина очакваше нейните повереници да са изучавали такива неизвестни текстове?

— Разбирам — рече Ясна. — А историята?

Шалан помръкна още повече.

— Аз… Това е една от областите, в които съм явно неподготвена, Ваше Сиятелство. Баща ми тъй и не успя да ми намери подходящ учител. Прочетох неговите исторически книги.

— Които са?

— Най-вече пълното издание на Топика-та на Барлеша Лан.

Ясна презрително размаха свободната си ръка.

— Едва струва времето, което е отнело скопосването му. В най-добрия случай може да се определи като преглед на историческите събития за широката публика.

— Извинявам се, Ваше Сиятелство.

— Това е притеснителен пропуск. Историята е най-важното от литературните подизкуства. Човек ще си рече, че Вашите родители би трябвало да положат особено усилие в тази област, ако се надяват да Ви пратят на обучение при историк като мен.

— Обстоятелствата при мен са необичайни, Ваше Сиятелство.

— Невежеството едва ли е нещо необичайно, госпожице Давар. Колкото повече живея, толкова повече осъзнавам, че то е естественото състояние на човешкия ум. Много са онези, които ще се борят да бранят неговата святост и да очакват от Вас да се впечатлявате от усилията им.

Шалан пак се изчерви. Давала си беше сметка, че има някои пропуски, но Ясна имаше необосновани очаквания. Нищо не каза и продължи да върви редом с по-високата жена. Впрочем, колко дълъг беше този коридор? Тя беше толкова смутена, че дори не погледна картините, край които минаваха. Свиха край един ъгъл и продължиха по-навътре в планинския склон.