Читать «Пътят на кралете (Том I)» онлайн - страница 54

— Отлично. Условията Ви са приемливи. Заведете ме на място и ще видя какво може да се направи. Ако ме извините обаче, имам да се срещна с някого, докато отиваме там — рече Ясна и рязко махна на Шалан да се присъедини към тях.

— Разбира се, Ваше Сиятелство — отговори кралят. Той се отнасяше почтително към Ясна. Карбрант беше малко кралство — просто един град — докато Алеткар беше сред най-могъщите в света. Една алетска принцеса всъщност стоеше по-горе от карбрантски крал, независимо от протокола.

Шалан забърза да настигне Ясна, която вървеше малко зад краля. Кралят подхвана разговор с адютантите си.

— Ваше Сиятелство — рече Шалан, — аз съм Шалан Давар. Поискахте да се срещнете с мен. Дълбоко съжалявам, че не можах да Ви настигна в Думадари.

— Грешката не е Ваша — отговори Ясна и помаха с пръсти. — Не очаквах да стигнете навреме. Но, когато Ви пратих бележката, не бях сигурна къде ще отида след Думадари.

Ясна не беше ядосана; това беше добър признак. Шалан почувства как част от притеснението й изчезва.

— Впечатлена съм от Вашето постоянство, дете — продължи Ясна. — Честно казано, не очаквах, че ще ме следвате толкова далеч. След Карбрант щях да престана да Ви оставям бележки, понеже допусках, че сте се отказала. Повечето постъпват така след първите няколко спирки.

Повечето? Значи това беше някакъв изпит? И Шалан беше преминала?

— Да, наистина — добави Ясна умислено. — Може би действително ще Ви позволя да помолите за място като моя повереница.

Шалан почти се спъна от изумление. Да я помоли? Нима не беше направила вече точно това?

— Ваше Сиятелство, помислих, че… Е, Вашето писмо…

Ясна я изгледа.

— Позволих Ви среща, госпожице Давар. Не обещах да Ви взема. Обучението и грижите за една повереница са разсейване, за което сега едва ли имам време и търпение. Но Вие пътувате отдалеч. Аз ще приема молбата Ви, но разберете, че изискванията ми са строги.

Шалан прикри едно смръщване.

— Няма мрънкане — отбеляза Ясна. — Това е добър знак.

— Мрънкане, Ваше Сиятелство? Светлоока жена да мрънка?

— Ще се изненадате — отвърна сухо Ясна. — Но само обноските няма да Ви спечелят място. Кажете ми, доколко обширно е Вашето образование?

— Обширно в някои области — отговори Шалан. После припряно добави: — С обширни пропуски в други.

— Отлично — рече Ясна. Пред тях кралят явно бързаше, но беше достатъчно стар, та дори и бързането му беше бавно. — Значи ще направим оценка. Отговаряйте откровено и не преувеличавайте, защото скоро ще разкрия лъжите Ви. И не проявявайте фалшива скромност. Не търпя превземките.

— Да, Ваше Сиятелство.

— Ще започнем с музиката. Как бихте оценили уменията си?

— Имам добър слух, Ваше Сиятелство — честно отвърна Шалан. — Бива ме най-много в пеенето, но съм учила и цитра, и гайда. Далече не съм от най-добрите певци, които сте чували, но и от най-лошите също. Знам повечето исторически балади наизуст.

— Дайте припева на Пеещата Адрене.

— Тук?

— Не обичам да се повтарям, дете.

Шалан се изчерви, но запя. Не беше най-доброто й представяне, ала гласът й беше чист и не се запъваше с текста.