Читать «Пътят на кралете (Том I)» онлайн - страница 53

Имаше ъгловато лице и проницателни бледолилави очи. Слушаше някакъв мъж, облечен в роба в опалено оранжево и бяло — кралските цветове на Карбрант. Нейно Сиятелство Колин беше с няколко пръста по-висока от мъжа — явно мълвата за високия ръст на алетите не беше преувеличена. Ясна съзря Шалан, забеляза я и се върна към разговора си.

Отче на Бурята! Тази жена беше сестра на крал. Сдържана, подобна на статуя, безукорно облечена в синьо и сребристо. Също като роклята на Шалан, и тази на Ясна се закопчаваше отстрани и имаше висока яка, само че Ясна имаше доста по-пълни гърди от Шалан. Полите на роклята бяха свободни от талията надолу и щедро се стелеха по пода. Ръкавите бяха дълги и пищни, левият — закопчан върху скритата ръка.

На свободната си ръка носеше особено украшение — два пръстена и гривна, свързани с няколко верижки, между които на опакото на ръката имаше триъгълник от скъпоценни камъни. Превръщател — думата се използваше и за хората, които извършваха процеса, и за самия фабриал, който го правеше възможен.

Шалан предпазливо влезе в помещението, за да опита да огледа по-добре едрите блестящи скъпоценни камъни. Сърцето й заби малко по-бързо. Превръщателят изглеждаше еднакъв с онзи, който тя и братята й бяха намерили във вътрешния джоб на дрехата на баща им.

Ясна и мъжът с робата се запътиха към Шалан, като продължиха да разговарят. Как щеше да реагира Ясна сега, когато повереницата най-сетне я настигна? Щеше ли да е ядосана заради забавянето на Шалан? Шалан нямаше вина за това, но хората често имат неразумни очаквания към по-ниско поставените от тях.

Също като голямото помещение, и този коридор беше врязан в скалата, но много по-богато украсен със сложни окачени лампи със заредени със Светлина скъпоценни камъни. Повечето бяха тъмновиолетови гранати, от не толкова ценните камъни. Дори и така, само заради броя на камъните, които висяха и сияеха във виолетово, една лампа струваше малко състояние. Но Шалан се впечатли повече от симетрията и красотата на кристалите отстрани на лампите.

Когато Ясна приближи, Шалан дочу част от думите й.

— … осъзнавате, че това действие може да предизвика неблагоприятна реакция от светилищата? — рече жената на алетски. Езикът беше много близък до родния на Шалан веденски и като дете тя беше научена добре на него.

— Да, Сиятелство — отговори мъжът с робата. Той беше възрастен, с тънка бяла брадица и светлосиви очи. Откритото му благо лице беше много угрижено. Шапката му беше тумбеста и цилиндрична, в тон с цветовете на робата. Пищна роба. Може би това беше някой кралски иконом?

Не. Камъните по пръстите му, държанието му, почтителното отношение на останалите светлооки адютанти… Отче на Бурята!, помисли Шалан. Това трябва да е самият крал! Не братът на Ясна, а кралят на Карбрант — Таравангян.

Шалан припряно направи подходящия поклон, което не остана незабелязано от Ясна.

— Ардентите имат голямо влияние тук, Ваше Величество — каза Ясна с равен глас.

— Както и аз — отговори кралят. — Няма нужда да се тревожите за мен.