Читать «Пътят на кралете (Том I)» онлайн - страница 49
Брандън Сандърсън
Бурята продължаваше да бушува и да разтърсва фургона. Понякога тези ветрове приличаха на живи. А и кой можеше да каже, че не са? Дали вятърните духчета бяха привлечени от поривите на вятъра, или те самите бяха пориви? Дали не бяха те душата на стихията, която толкова силно желаеше да разруши фургона на Каладин?
Тази стихия — разумна или не — не успя. Фургоните бяха привързани към близките камъни, а колелата им бяха заключени. Поривите на вятъра станаха по-вяли. Светкавиците спряха да проблясват, а влудяващото барабанене на дъжда се превърна в кротко почукване. Само веднъж по време на пътуването им един фургон се преобърна при буря. И колата, и робите се бяха отървали с няколко нащърбвания и драскотини. Дървената страница вдясно от Каладин внезапно се разтърси, после се отвори и падна, когато Блут отключи. Наемникът се бранеше от дъжда с кожена дреха, от периферията на шапката му се лееше вода. Той разкри дъските — и обитателите на клетката — на дъжда. Беше студен, но не толкова пронизващ, колкото в разгара на бурята. Дъждът обля Каладин и скупчените роби. Твлкав винаги нареждаше да отворят фургоните, преди дъждът да спре; казваше, че това е единственият начин да се отмие вонята на робите.
Блут плъзна дървената страна под вагона, после отвори и от другите две страни. Само стената в предната част на фургона, точно зад седалката на кочияша, не можеше да се свали.
— Малко е раничко да отваряш, Блут — каза Каладин. Още не бе настъпил пороят — времето преди края на бурята, когато дъждът се лее кротко. А сега дъждът бе още тежък, от време на време вятърът се засилваше на пориви.
— Господарят иска днес да сте доста чистички.
— Защо? — попита Каладин, като се изправи; от дрипавите му кафеви дрехи се лееше вода.
Блут се направи, че не го чува.
През последните няколко дни хълмовете бяха заменени от неравни скални образувания — тук бушуващите ветрове бяха оставили подире си рушащи се скали и назъбени форми. По най-огряваните от слънцето страни на скалите растеше трева, а в сенчестите места изобилстваха други растения. В часовете непосредствено след буря земята беше най-жива. Полипите на скалните пъпки се отваряха и изкарваха ластарите си навън. Други видове ластари излизаха от цепнатините и ближеха водата. По храстите и дърветата се разтваряха листа. Кремлинги от разни породи се плъзгаха из локвите и се радваха на угощението. Във въздуха жужаха насекоми; по-едрите ракообразни — крабове и ноги — напущаха скривалищата си. Като че самите скали оживяваха.
