Читать «Пътят на кралете (Том I)» онлайн - страница 47

— Без отмъщение?

— Не върши работа. Отдавна научих този урок.

— Отдавна ли? Та ти си на не повече от осемнадесет години, дезертьоре.

— Добра преценка.

Беше на деветнадесет. Нима бяха минали само четири години, откак постъпи в армията на Амарам? Каладин имаше усещането, че е остарял с дванадесет години.

— Ти си млад — продължи Твлкав. — Можеш да избегнеш тази съдба. Знаят се хора, които са надживели робското клеймо — можеш да изплатиш цената си, разбираш ли. Или да убедиш някой от господарите си да ти подари свободата. Не е чак толкова невероятно.

Каладин изсумтя.

— Никога няма да се отърва от тези знаци, Твлкав. Ти трябва да знаеш, че опитах — и не успях — да избягам вече десет пъти. Има нещо повече от глифите на челото ми, което плаши твоите наемници.

— Миналите провали не означават, че няма бъдеща възможност, да?

— Свършено е с мен. Не ме интересува — той хвърли поглед на роботърговеца. — Пък и сам не си вярваш. Съмнявам се, че човек като тебе ще може да спи нощем, ако мисли, че робите, които е продал, ще се освободят и един ден ще го намерят.

Твлкав се разсмя.

— Може би, дезертьоре. Може би си прав. Или може би аз мисля, че ако ти би се освободил, ще издириш първия, който те е продал в робство, разбираш ли. Върховният господар Амарам, нали той беше? Смъртта му ще ме предупреди и ще мога да избягам.

Откъде знаеше? Откъде беше чул за Амарам? Ще го намеря, помисли Каладин. Ще го изкормя с голи ръце. Ще откъсна главата от шията му, ще…

— Да — обади се Твлкав, докато изучаваше лицето на Каладин. — Значи не беше съвсем честен, когато каза, че не жадуваш отмъщение. Виждам.

— Откъде знаеш за Амарам? — попита Каладин начумерено. — Оттогава съм сменил господарите половин дузина пъти.

— Хората говорят. Роботърговците говорят повече от повечето хора. Трябва да сме приятели помежду си, разбираш ли, понеже никой не може да ни трае.

— Значи знаеш, че не нося това клеймо заради дезертьорство.

— Ах, но трябва да се преструваме, че е за това, разбираш ли. Хората, които са извършили тежки престъпления, не се продават добре. Бездруго ще е трудно да ти взема прилична цена с този глиф шаш на главата. Ако аз не мога да те продам, тогава ти… е, не би си пожелал подобно положение. Така че ще играем играта заедно. Аз ще казвам, че си дезертьор, ти нищо няма да казваш. Играта е лесна, мисля.

— Това е незаконно — рече Каладин.

— Ние да не сме в Алеткар случайно? Тук няма закон. На всичко отгоре дезертьорството е официалната причина, по която те продадоха. Твърдиш ли друго, само ще спечелиш име на лъжец.

— А за тебе — само главоболия.

— Но ти току-що ми каза, че не таиш желание да ми отмъщаваш.

— Може и да затая.

Твлкав се разсмя.

— А, ако не е станало досега, може никога да не стане! Пък и не заплаши ли да ме хвърлиш от някоя скала? Мисля, че вече имаш желанието да ми отмъстиш. Но сега ние трябва да обсъдим как да продължим. Картата ми се сблъска с ненавременно унищожение, разбираш ли.

Каладин се поколеба, после въздъхна и искрено каза:

— Не знам. И аз никога не съм бил по тези места.

Твлкав се намръщи, приведе се по-близо до клетката и се втренчи в Каладин, макар да се държеше на разстояние от него.