Читать «Пътят на кралете (Том I)» онлайн - страница 46

Блут и Таг излязоха от фургоните и се запътиха към Твлкав. Роботърговецът се беше изправил на седалката, засенчил очи от бялата слънчева светлина и хванал лист хартия. Последва спор. Твлкав все махаше в посоката, в която се движеха, и сочеше нещо на листа.

— Загуби ли се, а, Твлкав? — провикна се Каладин. — Май трябва да се помолиш на Всемогъщия да те упъти. Чувам, че той имал слабост към роботърговците. Пази специално място в Преизподнята само за вас.

Вляво от Каладин един от робите — дългобрадият мъж, който го беше заговорил преди няколко дни — се потътри настрани, понеже не искаше да седи до някой, който предизвиква роботърговеца.

Твлкав се поколеба, после махна на наемниците да млъкнат. Набитият мъж скокна от фургона си и приближи до Каладин.

— Дезертьоре, алетските армии минават по тези места заради оная тяхна война. Знаеш ли нещо за областта?

— Дай да видя картата — отговори Каладин. Твлкав се поколеба, после я вдигна към него.

Каладин се пресегна през решетката и грабна хартията. После, без да я чете, я скъса на две. За секунди я сдра на стотици парченца пред ужасения поглед на Твлкав.

Той повика наемниците, но докато дойдат, Каладин имаше две шепи късчета, които да хвърли по тях като конфети.

— Честит ви Средопразник, гадове — каза Каладин, докато късчетата кръжаха около тях. Обърна се, отиде и седна в другия край на клетката с лице към роботърговеца и наемниците.

Твлкав стоеше без да продума. После със зачервено лице посочи Каладин и изсъска нещо на наемниците. Блут пристъпи към клетката, но сетне премисли. Хвърли поглед на Твлкав, сви рамене и се отдалечи. Твлкав се обърна към Таг, но вторият наемник само поклати глава и тихо каза нещо.

След като се поядосва малко на страхливите наемници, Твлкав заобиколи клетката и приближи мястото, където седеше Каладин. Изненадващо, когато заговори, гласът му беше спокоен.

— Виждам, че си умен, дезертьоре. Така стана безценен. Другите ми роби не са тукашни, а и аз не съм идвал по тези краища. Можеш да се пазариш. Какво ще искаш в замяна, ако ни водиш? Ако се съгласиш с мен, мога да ти обещая едно допълнително хранене всеки ден.

— Искаш да водя кервана?

— Ще приема напътствия.

— Добре. Първо намери висока скала.

— Аха, така ще можеш да огледаш наоколо?

— Не — рече Каладин. — Така ще имам откъде да те хвърля.

Твлкав раздразнено си понамести кепето и приглади една от дългите си бели вежди назад.

— Ти ме мразиш. Това е добре. Омразата ще те държи силен, ще мога да те продам за добри пари. Но не ще можеш да ми отмъстиш, ако нямам възможността да те откарам на пазара за роби. Няма да те оставя да избягаш. Ала може би някой друг ще те остави. Ти искаш да те продам, разбираш ли?

— Не искам отмъщение — каза Каладин. Вятърното духче се върна — за някое време се беше отдалечила, за да разгледа един от странните храсти. Спря във въздуха и почна да крачи около лицето на Твлкав и да го разглежда. Той сякаш не можеше да я види.

Твлкав се свъси.