Читать «Пътят на кралете (Том I)» онлайн - страница 319

Градините бяха пълни с насаждения от шистокори, разположени терасовидно. Сет се сниши и внимателно започна да се придвижва сред подобната на лабиринт растителност. На входа на сградата имаше стражи, които оглеждаха терена в светлината на сфери. Колко щеше да е лесно да се втурне натам, да поеме Светлината на Бурята и да потопи пазачите в мрак, преди да ги убие.

Но Макек не му беше наредил изрично да причинява много смърт. Гавашав трябваше да бъде убит, но Сет можеше да избира как. И той се спря на начин, който не изискваше убийството на стражите. Когато имаше възможност, Сет винаги постъпваше така. Само това му помагаше да запази последните остатъци от човечност у себе си.

Стигна до западната стена на къщата и се оттласна върху нея, а оттам — на покрива. Той беше дълъг и плосък, с лек източен наклон — това не беше нужно в лаит, но хората на изток все се съобразяваха с бурите. Сет бързо отиде до задната част на сградата — тук малък каменен купол покриваше по-ниската част от къщата. Скочи върху купола, от тялото му струеше Светлина. Прозрачна, ярка, първична. Като призрачно отражение на огъня, който бушуваше вътре в него и поглъщаше душата му.

В тишината и мрака призова своя Меч и с него проряза отвор в купола. Държеше острието под такъв ъгъл, че отрязаното парче камък да не падне вътре. Спусна ръка и зареди каменния кръг със Светлина, после го Оттласна към северозападния дял на небето. Да се Оттласне предмет към толкова далечна точка беше възможно, но неточно. Все едно опитваш да стреляш с лък на голямо разстояние.

Отстъпи, когато камъкът се откъсна от купола и започна да лети нагоре във въздуха. От него струеше Светлина, докато се носеше към приличните на капки боя звезди. Сет скочи в дупката и веднага се Оттласна на тавана. Завъртя се във въздуха и стъпи точно до отвора, който беше изрязал. Все едно стоеше на дъното на грамадна каменна купа, а през отвора се виждаха звездите.

Пристъпи по стената на купата и се Оттласна надясно. За секунди се озова на пода и се преориентира така, че куполът да е горе. В далечината чу слабо пукане — Светлината в камъка беше свършила и той беше паднал на земята. Сет го беше насочил извън града и се надяваше да не е причинил по случайност нечия смърт.

Сега вниманието на стражите щеше да се насочи в търсене на източника на необикновения звук. Сет вдиша дълбоко и прие Светлината от сферите във втората кесия. Струящата от него Светлина стана по-ярка и му позволи да огледа помещението, в което се намираше.

Както очакваше, то беше празно. Това беше рядко използвана зала за празненства, с празни мангали, маси и пейки. Беше спокойно, тихо и влажно. Като в гробница. Бързо плъзна Меча между вратата и касата и сряза резето. Отвори. Излъчваната от него светлина му позволи да огледа мрачния коридор оттатък.