Читать «Пътят на кралете (Том I)» онлайн - страница 317

Странно. Толкова странно. И все пак, това беше неговият живот. Напоследък Сет започна да се съмнява в някои от ограниченията, към които се беше придържал така строго. Как можеха хората тук, на изток, да не ходят върху камъка? Из техните краища нямаше почва. Как тогава можеха да се измъкнат и да не тъпчат камъните?

Опасни мисли. Начинът на живот беше единственото, което му оставаше. Ако се усъмнеше в Каменния шаманизъм, нямаше ли да стигне и дотам, че да се усъмни в същността си на Неверен? Опасно, опасно. Макар че убийствата и греховете му го осъждаха на проклятие, поне душата му след смъртта щеше да бъде предадена на камъните. Той щеше да продължи да съществува. Наказан, измъчван, но не и прогонен в нищото.

По-добре да съществува в мъки, отколкото да изчезне напълно.

Макек пък се мотаеше из бардака с по една госпожица от двете страни. Вече не беше дръглив и мършав. Постепенно лицето му бе станало сочно и валчесто, като зреещ след поливане плод. Нямаше ги разбойническите дрипи — Макек вече се кипреше в разкошни коприни.

Другарите му — онези, които бяха с него при убийството на Тоок — бяха мъртви до един. Убити от Сет по нареждане на Макек. Всичко това целеше да се опази тайната на Клетвения камък. Защо всички тук, в Изтока, така се срамуваха от властта, която имаха над Сет? Дали се бояха друг да не открадне Клетвения камък? Дали се ужасяваха някой да не обърне срещу тях самите оръжието, което използваха тъй безсърдечно?

Вероятно Макек се боеше репутацията му да не пострада, ако се разбере колко лесен за управляване е Сет. Дочул беше не един разговор за тайната на ужасяващо ефикасния телохранител на Макек. А щом създание като Сет служеше на Макек, значи господарят беше още по-опасен.

Макек подмина мястото, където се таеше Сет. Едната от придружителките му се разсмя звънко. Макек погледна Сет и махна отсечено. Сет сведе глава, за да покаже, че е разбрал. Плъзна се от перваза и тупна на земята с развято наметало.

Игрите замряха. Хората, пияни или трезви, се извърнаха да огледат Сет, а когато той мина край тримата мъже с огнения мъх, пръстите им застинаха. Повечето от посетителите знаеха с какво ще се заеме той тази нощ. В Самородна вода се беше настанил някакъв тип, съперник на Макек, който отвори собствен игрален дом. Може би новодошлият не вярваше на приказките за призрачния убиец на Макек. Е, имаше основание за съмненията си. Репутацията на Сет наистина беше неточна.

Той беше много, много по-опасен.

Измъкна се от бардака, подмина стълбите пред затъмнената витрина и излезе в двора. Изхвърли наметалото и маската в някаква каруца. Наметалото само шумолеше, а и защо да си крие лицето? Той беше единственият шин в града. Зърнеха ли очите му, щяха да разберат кой е. Остана с тесните черни дрехи; преобличането щеше да отнеме прекалено много време.