Читать «Пътят на кралете (Том I)» онлайн - страница 321

Да. На масичката се мъдреше една глава. А лицето беше на Гавашав. Сенките от Светлината придаваха на мрачните черти още по-злокобен израз. Някой беше изпреварил Сет с убийството.

— Сет, сине на Нетуро — продума някой.

Сет се обърна, завъртя Меча и зае отбранителна позиция. В мрака в далечния край на стаята стоеше някой.

— Кой си ти? — попита Сет. Ореолът му от Светлина стана по-ярък, когато спря да сдържа дъха си.

— Доволен ли си, Сет, сине на Нетуро? — отвърна гласът. Мъжки глас, дълбок. Какъв беше този акцент? Мъжът не беше веден. Алет? — Доволен ли си от тези прости престъпления? Да извършваш безсмислени убийства из разни забутани миньорски села?

Сет не отговори. Огледа стаята в търсене на раздвижване из другите сенки. Като че ли нямаше никой друг.

— Наблюдавах те — продължи гласът. — Пращаха те да заплашваш дюкянджии. Убиваше разбойници, които бяха толкова незначителни, че даже властите не се интересуваха от тях. Показваха те, за да впечатляват уличниците, като че те са важни светлооки дами. Какво похабяване.

— Правя каквото господарят ми поиска.

— Похабяват те. Предназначението ти не е да тормозиш и да извършваш разни дребни убийства. Да те използват така е като да впрегнат ришадийски жребец в някоя раздрънкана пазарска каруца. Или да кълцат зарзават с Вълшебен меч. Или да използват най-фин пергамент за подпалки, та да си подгреят водата за баня. Това е престъпление. Ти си произведение на изкуството, Сет, сине на Нетуро. Ти си божество. А Макек всеки ден хвърля тор по тебе.

— Кой си ти? — повтори Сет.

— Поклонник на изкуствата.

— Не ме назовавай с името на баща ми — рече Сет. — Той не трябва да бъде унижаван от връзката с мен.

Дървеното кълбо на стената най-после изчерпа Светлината и тупна на пода, а платът позаглуши шума.

— Добре — отговори гласът. — Но нима не се изпълваш с негодувание от това лекомислено ползване на уменията ти? Нима не си обречен на величие?

— В това да убиваш няма величие. Говориш като кукори. Великите мъже създават храна и облекло. Този, който преумножава, трябва да се почита. А аз съм този, който отнема. Поне когато убивам хора като този тук, мога да се престоря, че от мен има полза.

— И това го казва човекът, който едва не събори едно от най-великите кралства в Рошар?

— Това го казва човекът, който извърши едно от най-отвратителните убийства в Рошар — поправи го Сет.

Събеседникът му изсумтя презрително.

— Стореното от теб е само лек ветрец в сравнение с бурята от убийства, която Броненосците стоварват на бойното поле всеки ден. А тяхното пък е нищо в сравнение с онова, на което ти си способен.

Сет започна да се отдръпва.

— Къде отиваш? — попита фигурата.

— Гавашав е мъртъв. Трябва да се върна при моя господар.

Нещо тропна на пода. Сет се извъртя и насочи Меча надолу. Фигурата беше пуснала нещо обло и тежко. То се търкулна към Сет.

Още една глава. Тя полегна на една страна. Сет застина, когато видя лицето. Тлъстите бузи бяха зацапани с кръв; мъртвите очи бяха широко отворени от ужас: Макек.

— Как? — поиска да узнае Сет.

— Ние го заловихме малко след като ти тръгна.