Читать «Пътят на кралете (Том I)» онлайн - страница 320

Когато започна да служи на Макек, Сет избягваше да ползва Вълшебния меч. Ала задачите ставаха все по-сложни и той беше принуден да прибегне до това оръжие, за да не причинява ненужна смърт. Сега слуховете за него вече прераснаха в приказки за прорязани в камъка дупки и за мъртъвци с изгорени очи.

Макек почна да вярва в слуховете. Още не беше поискал Сет да предаде Меча — стореше ли го, щеше да открие какво е второто деяние, забранено на Неверния. От него се изискваше да носи Меча до смъртта си. После каменните шамани щяха да си го върнат от убиеца му.

Вървеше по коридорите. Не се тревожеше, че Макек би му отнел Меча, но истински се притесняваше от нарастващата дързост на този господар на крадците. Колкото по-успешно действаше Сет, толкова по-нагъл ставаше Макек. Колко ли време оставаше, преди той да престане да използва Сет за премахването на разни дребни съперници и да го прати да убива Броненосци и важни светлооки? Колко ли време оставаше, преди някой да направи връзката? Шински убиец с Вълшебен меч, с тайнствени сили и крайно ловък? Може ли това да е печално известният Убиец в бяло? Макек можеше да отклони алетския крал и неговите върховни принцове от войната им в Пустите равнини и да ги стовари върху Я Кевед. Хиляди щяха да загинат. Кръвта щеше да се лее като дъжд при буря — гъста, всепроникваща и разрушителна.

Продължи да тича бързо по коридора, приведен ниско и стиснал Меча назад, с острието зад гърба. Тази вечер поне щеше да убие човек, който си заслужаваше смъртта. Не беше ли тук прекалено тихо? Откак слезе от покрива, Сет не беше забелязал жива душа. Да не би Гавашав да е тъй глупав, че да остави всички стражи отвън и да се оттегли в спалнята си неохраняван?

Никой не пазеше вратите на господарските покои в края на късия коридор. Там беше тъмно. Подозрително.

Сет се прокрадна към вратите и се ослуша. Нищо. Постоя малко и се огледа. Голямо стълбище водеше към втория етаж. Сет притича и отряза с Меча парче дърво от крайната колона на перилата. Беше колкото малък пъпеш. Няколко замахвания с Меча и отряза от завесата на един прозорец парче колкото наметало. Сет бързо се върна при вратите и зареди дървената сфера със Светлина, даде й Основно Оттласване и я насочи на запад, право пред себе си.

Прокара Острието в цепнатината между вратите и отвори едното крило. Дали Гавашав беше излязъл? Къде би отишъл? Този град още не беше безопасно място за него.

Сет загърна дървената топка в плата, вдигна я и я хвърли. Тя се понесе напред, към далечната стена. С драперията приличаше малко на човек с наметало, който тича поприведен през стаята.

Нямаше скрити пазачи, които да я ударят. Куклата отскочи от някакъв затворен прозорец, после провисна от стената. Продължи да излъчва Светлина.

В нея се разкри малка масичка, върху която имаше някакъв предмет. Сет присви очи и опита да определи какво е това. После крадешком влезе в стаята и се приближи.