Читать «Пътят на кралете (Том I)» онлайн - страница 291

Все едно, Далинар беше одобрил и молби за довеждане на семействата на обикновените тъмнооки войници. Дори беше платил половината разходи. Когато Адолин беше попитал защо, Далинар отговори, че според него не е правилно да им забранява. Противникът вече не нападаше военните лагери, следователно беше безопасно. Адолин подозираше, че Далинар чувства, че хората му могат да получат удобствата на семейния живот, щом той самият живее едва ли не в дворец.

И така, из лагера тичаха и играеха деца. Жените простираха пране или изписваха глифогадания. Мъжете точеха копия и полираха брони. Казармите бяха разделени на стаи.

— Мисля, че ти беше прав — подхвана Адолин в старанието си да откъсне Далинар от размишленията му. — Искам да кажа, да позволиш на толкова хора да доведат семействата си тук.

— Да, но колко от тях ще си тръгнат, когато войната свърши?

— Има ли някакво значение?

— Не съм сигурен. Пустите равнини сега фактически са алетска провинция. Как ще изглежда това място след сто години? Ще се превърнат ли тези пръстени от казарми в квартали? Ще станат ли пазарите постоянни? Ще станат ли хълмовете на запад ниви? — Той поклати глава. — Явно скъпоценните ядра винаги ще са тук. А докато ги има, ще има и хора.

— Това е хубаво, нали? Поне, доколкото тези хора са алети. — Адолин се подсмихна.

— Може би. Какво обаче ще стане с цената на скъпоценните камъни, ако продължаваме да взимаме скъпоценни ядра в такова количество?

— Ами… — Това беше добър въпрос.

— Питам се какво ще стане, когато най-редкият и най-желаният материал в света изведнъж стане нещо обикновено? Тук стават много неща, синко. Много неща, за които не сме мислили. Скъпоценните ядра, паршендите, смъртта на Гавилар. Трябва да си готов да обмислиш тези неща.

— Аз ли? Какво значи това?

Далинар не отговори, а само кимна на командира на Пети батальон, който забързано приближи към тях и отдаде чест. Адолин въздъхна и отвърна на поздрава. Двадесет и първа и Двадесет и втора рота се упражняваха в сгъстен строй. Малцина цивилни оценяваха значението на това упражнение. Двадесет и трета и Двадесет и четвърта се упражняваха в разпръснат или боен строй, с други думи усъвършенстваха формациите и движенията на бойното поле.

От притеснителните загуби в началото алетите бяха разбрали, че войната на Пустите равнини се различава от конвенционалното военно дело. Паршендите бяха яки, мускулести и разполагаха с необикновените брони, които растяха върху кожата им. Не покриваше като пълна броня, но беше много по-ефикасна от тази на повечето алетски войници. Всъщност, всеки от паршендите беше изключително подвижен тежък пехотинец.

Паршендите винаги нападаха по двойки и избягваха да се сражават в линия. Би трябвало да позволи на дисциплинираната армия в правилен строй лесно да ги победи. Но всяка двойка паршенди имаха такова ускорение и бяха толкова добре бронирани, че можеха спокойно да пробият стена от щитове. Също така, удивителната им способност да скачат позволяваше внезапно цели редици паршенди да се озоват зад алетите.