Читать «Пътят на кралете (Том I)» онлайн - страница 292

Наред с всичко това съществуваше особеният начин, по който се придвижваха като група по бойното поле. Маневрираха с неописуема съгласуваност. Това, което в началото изглеждаше диващина и варварство, всъщност прикриваше нещо сложно и опасно.

Алетите установиха, че има само два надеждни начина за победа над паршендите. Първият беше да се ползва Вълшебен меч. Ефективно, но с ограничено приложение. В армията на Колин имаше само два такива, пък и колкото и мощни да бяха Броните и Мечовете, все пак имаха нужда от подходяща подкрепа. Един Броненосец, обкръжен от многочислен противник и изолиран, лесно можеше да бъде препънат и съборен. Всъщност, в единствения случай, когато Адолин видя как обикновен войник поваля Броненосец, това стана възможно, защото множество копиеносци го нападнаха и счупиха гръдната му броня. След това някакъв светлоок стрелец с лък го порази от петдесет стъпки разстояние и си спечели неговата Броня и Меч. Не съвсем героичен край.

Вторият надежден начин за справяне с паршендите зависеше от бързото придвижване на формациите. Гъвкавост и дисциплина — гъвкавост в отговор на необичайния маниер на воюване на паршендите, дисциплина за поддържане на строя и преодоляване на голямата сила на отделния паршендски воин.

Авром, командирът на Пети батальон, очакваше Адолин и Далинар заедно със строените ротни командири. Те отдадоха чест — всеки вдигна десния си юмрук пред дясното рамо с кокалчетата навън.

Далинар кимна на офицерите.

— Изпълняват ли се заповедите ми, Сиятелни Авром?

— Тъй вярно, върховни принце. — Авром беше мощен като кула и носеше брадата си по рогоядската мода — с обръсната брадичка и дълга отстрани. Имаше роднини сред планинците. — Хората, които поискахте, чакат в палатката за аудиенции.

— Какво е това? — попита Адолин.

— Ще ти покажа след малко — отвърна Далинар. — Първо прегледай войските.

Адолин се понамръщи, ала войниците чакаха. Авром ги беше строил по роти. Адолин закрачи пред тях и огледа редиците и униформите. Бяха спретнати и подредени, ала Адолин знаеше, че някои войници в армията на Колин недоволстват от равнището на изискваната от тях изрядност. По една случайност мнението му по въпроса съвпадаше с тяхното.

Към края на проверката подбра няколко случайни войници и поиска да узнае дали имат някакви определени притеснения. Нямаха. Дали бяха доволни или просто се бояха да кажат?

Щом свърши, Адолин се върна при баща си.

— Добре се справи — рече Далинар.

— Само се поразходих през строя.

— Да, но представянето беше добро. Хората знаят, че се интересуваш от техните грижи, и те уважават. — Кимна, като че на себе си. — Добре си се научил.

— Мисля, че виждаш прекалено много в една обикновена проверка, татко.