Читать «Пътят на кралете (Том I)» онлайн - страница 289

Не всички, но достатъчно.

Предчувстваше, че Моаш и другите скоро ще се предадат. Хапнали бяха от гозбата му. Никой не отказа. И сега, когато с него бяха толкова много от мъжете, останалите щяха да се почувстват глупаво, че странят. Мост Четири беше негов.

Сега трябваше да ги опази живи достатъчно дълго, за да има това някакво значение.

28

Решението

„Понеже никога не съм се посвещавал на по-важна цел и самите устои на небето ще се разтърсят от последиците на нашата война тук. Отново те моля. Подкрепи ме. Не стой настрани и не оставяй бедствието да погълне още животи. Никога не съм те молил за нищо преди, стари приятелю.

Сега те моля.“

Адолин беше уплашен.

Стоеше до баща си в сборния пункт. Далинар изглеждаше… изнурен. Край очите му имаше бръчици, бразди прорязваха кожата му. Косата му побеляваше като обезцветена скала. Как беше възможно човек в пълна Броня — човек, който запазваше войнишката си стойка въпреки възрастта — да изглежда крехък?

Пред тях два чула вървяха след гледача си и се качиха на моста. Дървеното съоръжение свързваше две камари дялани камъни — изкуствена пропаст с дълбочина само няколко стъпки. Приличните на камшици антени на добичетата шаваха, челюстите тракаха, черните им очи с големината на юмрук се озъртаха. Теглеха масивен обсаден мост. Дървените му колела се търкаляха със скърцане.

— Много по-широк е от мостовете на Садеас — каза Далинар на застаналия до него Телеб.

— Така трябваше, за да поберем обсадния мост, Сиятелни господарю.

Далинар кимна разсеяно. Адолин подозираше, че единствено той е в състояние да забележи колко потиснат е баща му. Далинар поддържаше характерните си уверени обноски, главата му беше вдигната, а гласът — твърд.

Очите. Бяха прекалено зачервени, прекалено напрегнати. А щом Далинар беше напрегнат, той ставаше студен и делови. Когато заговори на Телеб, тонът му беше твърде овладян.

Внезапно Далинар Колин се оказа под огромно бреме. И Адолин беше допринесъл за това тегло.

Чулите напредваха. Приличните на камъни черупки бяха боядисани в синьо и жълто — цветовете и шарките показваха от кой от островите Реши са гледачите им. Мостът под тях заскърца заплашително, когато обсадното съоръжение също стъпи отгоре. Всички войници из сборния пункт се обърнаха да гледат. Дори работниците, които прекопаваха клозети в каменистата земя от източната страна, спряха работа.

Скрибуцането на моста се засили. После прозвучаха остри изпуквания. Гледачите спряха животните и погледнаха към Телеб.

— Няма да удържи, нали? — попита Адолин.

Телеб въздъхна.

— Гръм да го удари, надявах се… Ами, направили сме малкия мост много тънък, когато сме го разширили. Но ако го направим по-як, ще стане прекалено тежък. — Хвърли поглед на Далинар. — Извинявам се, че Ви загубих времето, Сиятелни господарю. Прав сте. Тази работа е като работата на десетимата глупаци.

— Адолин, ти какво мислиш? — поинтересува се Далинар.

Адолин се намръщи.