Читать «Пътят на кралете (Том I)» онлайн - страница 287

Връщането беше спокойно, макар че с притъмняването на небето мъжете почнаха да подскачат тревожно при всеки звук. Каладин отново въвлече Скалата, Тефт и Дуни в разговор. Успя да поразприказва малко и Дрей, и Торфин.

За голямо облекчение на хората, стигнаха необезпокоявани до първата пропаст. Каладин изчака другарите му да се качат по стълбата. Скалата чакаше с него. Когато и Дрей най-после тръгна нагоре и Каладин, и Скалата останаха сами, рогоядецът положи ръка на рамото на Каладин и заговори тихо.

— Добра работа вършиш тук. Мисля, че за няколко седмици тези мъже ще са твои.

Каладин поклати глава.

— Ние сме мостови, Скала. Нямаме няколко седмици. Ако е нужно толкова време за спечелването на хората, то дотогава половината ще сме мъртви.

Скалата посърна.

— Безрадостна мисъл.

— Затова трябва да спечелим останалите хора сега.

— Как?

Каладин вдигна поглед към висящата стълба, която се люлееше под тежестта на хората. Можеше да издържи не повече от четирима едновременно.

— Чакай ме след претърсването. Ще ходим на пазар.

— Чудесно — отговори Скалата и се закатери, когато Безухият Якс стигна горе. — И каква ще е нашата цел?

— Ще изпробваме моето тайно оръжие.

Скалата се разсмя. Каладин придържаше стълбата неподвижна за него.

— Що за оръжие е то?

Каладин се усмихна.

— Всъщност, ти си моето тайно оръжие.

* * *

Два часа по-късно, под виолетовата светлина на Салас, Скалата и Каладин се върнаха в дърводелския двор. Беше малко след залез и много от мостовите скоро щяха да си лягат.

Няма много време, рече си Каладин и махна на Скалата да остави товара си пред казармата на Мост Четири. Рогоядецът положи багажа до Тефт и Дуни, които по указанията на Каладин бяха подредили малък обръч от камъни с няколко пъна от отпадъците на дърводелците вътре. От този дървен материал всеки можеше да си вземе. Даже и мостовите. Някои обичаха да си дялкат.

Каладин извади една сфера за светлина. Това, което Скалата носеше, беше железен казан. Купиха го на старо, но и така за него отидоха доста от парите на Каладин от продажбата на сока от билката. Рогоядецът почна да вади провизии от казана, а Каладин нареди дърва в огнището.

— Дуни, вода, ако обичаш — рече той и извади огнивото си. Дуни хукна да донесе ведро от един от варелите за дъждовна вода. Скалата освободи казана и нареди разни пакетчета, които струваха още доста от каладиновите пари. Останаха му само шепа прозрачни чипове.

Докато работеха, от казармата докуцука Хобер. Оздравяваше бързо, ала другите двама ранени, лекувани от Каладин, още бяха в лоша форма.

— С какво си се захванал, Каладин? — попита Хобер, тъкмо когато Каладин палеше огъня.

Каладин се усмихна и стана.

— Заповядай, седни.

Хобер това и направи. Не беше загубил близкото до обожание отношение към спасилия живота му Каладин. Предаността му беше нараснала.

Дуни се върна с ведро вода, която изсипа в казана. После заедно с Тефт отърчаха за още. Каладин запали огъня, а Скалата започна да си тананика, докато кълцаше разни грудки и разопаковаше подправките. След по-малко от половин час вече разполагаха с бумтящ огън, над който къкреше казан с яхния.