Читать «Пътят на кралете (Том I)» онлайн - страница 288

Тефт седна на някакъв пън и протегна ръце да ги сгрее на огъня.

— Това ли ти е тайното оръжие?

Каладин приседна до него.

— Срещал ли си много войници в живота си, Тефт?

— Знам един-двама.

— А да познаваш някой, който да откаже огън и гозба в края на тежък ден?

— Е, няма такъв. Но мостовите не са войници.

Истина беше. Каладин се обърна към вратата на казармата. Скалата и Дуни запяха, а Тефт взе да пляска в такт. Някои хора от другите отряди не се бяха прибрали още, но наградиха Каладин и останалите само с мръщене.

В казармата се размърдаха. Раздвижиха се сенки. Вратата беше отворена, а ароматите от яхнията се засилваха. Бяха примамливи.

Хайде, елате, рече си Каладин. Припомнете си защо живеем. Припомнете си топлината и вкусната храна. Припомнете си приятелите, песните и вечерите край огнището.

Още не сте мъртви. Бурята да ви отнесе дано! Ако не излезете…

Изведнъж всичко му се видя толкова лицемерно. Пеенето беше пресилено, гозбата беше отчаян ход. Всичко беше само опит да се разсее от жалкия живот, който беше принуден да води.

На прага помръдна някой. Белязаният — нисък, с ъгловата брада и проницателни очи — пристъпи навън, в светлината на огъня. Каладин му се усмихна. Принудена усмивка. Понякога човек можеше да предложи само толкова. Дано е достатъчно, помоли се той. Стана и бръкна в яхнията с дървена купа.

Подаде я на Белязания. От кафеникавата гозба се вдигаше пара.

— Ще се присъединиш ли към нас? — попита Каладин. — Моля те.

Белязаният погледна първо него, после паницата, и отвърна:

— Бих седнал и до самата Нощна пазителка край огнището, ако има и яхния.

— Внимавай — обади се Тефт. — Това е рогоядска яхния. Може в нея да плуват черупки на охлюви или рачешки щипки.

— Няма! — излая Скалата. — Злополучен е вашият груб вкус, равнинци, обаче приготвих храната, както ми поръча милият ни водач.

Каладин се усмихна и въздъхна дълбоко, когато Белязаният седна при тях. След него надойдоха още, вземаха си купи и сядаха. Някои гледаха огъня и нищо не казваха, ала други започнаха да се смеят и да пеят. По някое време намина и Газ, изгледа ги със здравото си око и като че се помъчи да прецени дали не нарушават правилника в лагера. Не нарушаваха нищо. Каладин беше проверил.

Каладин взе купа, гребна от яхнията и я предложи на сержанта. Той изсумтя презрително и закрачи по-надалеч.

Не мога да очаквам много чудеса за една вечер, въздъхна Каладин. Пак седна и опита яхнията. Беше доста добра. Усмихна се и запя следващия куплет от песента на Дуни.

* * *

На другата сутрин, когато Каладин се провикна да събуди хората, три четвърти от тях се изсипаха навън. Всички, с изключение на най-гласовитите недоволници — Моаш, Сигзил, Нарм и няколко други. Мъжете, които откликнаха на призива, изглеждаха удивително освежени, въпреки че предната нощ останаха до късно, пяха и се хранеха. Когато Каладин нареди да се упражняват заедно с него, почти всички те се съгласиха.