Читать «Пътят на кралете (Том I)» онлайн - страница 282

— Майсторът ли? — попита Тефт, докато измъкваше едно копие и чистеше мъха от дръжката му.

— Бях чирак, преди да… — Дуни млъкна и отклони погледа си.

Тефт имаше право; мостовите не обичаха да говорят за миналото си. Както и да е, Дуни вероятно имаше основание да го поправи. Ако го чуеха да пропуска почетната титла на светлоок, Каладин щеше да понесе наказание.

Прибра шлема в торбата си и заби факлата в цепнатината между два обрасли с мъх камъка. Започна да помага на хората си да подредят телата. Не ги подтикваше да участват в разговора. Мъртвите заслужаваха уважение — ако беше възможно да проявят уважение, докато ги ограбваха.

След това мостовите свалиха броните на войниците. Кожени елеци от стрелците, стоманени гръдни брони от пехотинците. Тук имаше и светлооки с хубави облекла под още по-хубави брони. Понякога определени отряди изваждаха от пропастите телата на светлооките, за да могат от тях да направят статуи с помощта на Превръщател. Телата на тъмнооките, освен на богатите, се изгаряха. А повечето войници, които попадаха в пропастите, не получаваха това внимание. Из лагерите войниците казваха, че това са свещени места за вечен покой, ала истината беше, че трудът по изваждането на телата не си заслужаваше парите и опасностите.

Все пак, да намерят светлоок тук, означаваше, че семейството му не е било достатъчно богато или достатъчно загрижено, та да прати хора да го търсят. Лицето му беше смазано до неузнаваемост, но носеше знаците на седми дан. Без земи, прикрепен към войската на по-висш офицер.

След свалянето на бронята, мостовите взеха камите и ботушите на всички в редицата — ботушите винаги се търсеха. Оставяха дрехите на покойниците, макар да вземаха коланите и да отрязваха доста от копчетата на ризите им. Докато работеха, Каладин прати Скалата и Тефт зад завоя да видят дали няма още тела наблизо.

Когато броните, оръжията и ботушите бяха разпределени, започна най-зловещата задача: претърсването на джобовете и кесиите за пари и скъпоценности. Тази купчина беше най-малката от всички, ала беше ценна. Не откриха броами, следователно щяха да останат без наградата по милост.

Докато мъжете изпълняваха мрачната си задача, Каладин съгледа края на едно копие, което стърчеше от локвата наблизо. Беше останало незабелязано при първото им минаване.

Потънал в мисли, Каладин го взе, отръска водата от него и го понесе към купчината с оръжията. Там се позабави — държеше копието над камарата с една ръка, от него капеше студена вода. Потърка с пръст гладкото дърво. От дръжката, баланса и обработката можеше да прецени, че това е добро оръжие. Яко, добре изработено и добре поддържано.

Затвори очи и си припомни как като момче взе тоягата.

В ума му се върнаха думите на Тукс от онзи светъл летен ден преди години, когато Каладин беше в армията на Амарам и за пръв път хвана оръжие. Първата стъпка е да те е грижа, сякаш шепнеше гласът на Тукс. Някои казват, че в бой трябва да си безчувствен. Е, може би е добре да си разумен. Но не мога да понеса човек да убива, докато е спокоен и студен. Видял съм, че тези, които ги е грижа, се бият по-твърдо, по-дълго и по-добре от онези, които не ги е грижа. Това е разликата между наемниците и истинските войници. Разликата между това да воюваш в защита на родината си и да воюваш на чужда земя.