Читать «Пътят на кралете (Том I)» онлайн - страница 281
Брандън Сандърсън
На всяко разклонение Каладин правеше на стената знак с бяла креда. Това беше задължение на водача на моста и той се отнасяше отговорно към него. Не искаше хората му да се изгубят в пропастите.
Докато вървяха и работеха, Каладин поддържаше разговора. Смееше се — насили се да се смее — заедно с другите. Смехът му се струваше кух, но останалите като че ли не забелязваха. Може би и те като него усещаха, че принуденият смях е за предпочитане пред самовглъбеното печално мълчание, което обгръщаше повечето мостови.
Не след дълго Дуни се смееше и бъбреше с Тефт и Скалата и не се срамуваше толкова. Няколко от другите вървяха току след групичката — Йейк, Картите и още неколцина — като диви животни, привлечени от светлината и топлината на огъня. Каладин опита да ги включи в разговора, но не се получи, затова ги остави на мира.
Накрая стигнаха място, където имаше множество пресни трупове. Каладин не можеше да прецени какво течение ги е довлякло тъкмо тук — мястото не се различаваше от другите участъци. Май беше малко по-тясно. Понякога мостовите минаваха през дадени места и намираха доста неща, друг път пък там беше празно, а другаде имаше десетки тела.
Труповете тук като че ли бяха плавали по донесената от бурята вода и просто се бяха отложили с бавното й отдръпване. Сред тях нямаше паршенди. Телата бяха натрошени и разкъсани или от падането, или от влаченето по течението. На много липсваха крайниците.
Във влажния въздух тегнеше мирис на кръв и вътрешности. Каладин вдигна факлата си високо, а хората му замлъкнаха. Студът беше предотвратил бързото разлагане, но влагата донякъде уравновесяваше това действие. Кремлингите бяха започнали да гризат кожата на ръцете и да вадят очите на мъртвите. Скоро стомасите им щяха да се подуят от газовете. Сред телата се щураха духчета на загниването — дребни, червени и прозрачни.
Сил се спусна, кацна на рамото на Каладин и издаде погнусени възгласи. Както обикновено, не даде обяснение за отсъствието си.
Хората знаеха какво да правят. Въпреки наличието на духчета на загниването, мястото беше прекалено богато и не можеха да го подминат. Заловиха се за работа. Изтеглиха телата и ги положиха в редица за проверка. Каладин махна на Скалата и Тефт да отидат при него, докато събираше разни разпилени вещи по земята около мъртвите. Дуни дойде след тях.
— Тези тела са в цветовете на върховния принц — отбеляза Скалата, когато Каладин взе един вдлъбнат шлем.
— Обзалагам се, че са от пробега преди няколко седмици — рече Скалата. — Той мина зле за войската на Садеас.
— На
