Читать «Пътят на кралете (Том I)» онлайн - страница 283

Добре е да те е грижа в сражение, стига да не допуснеш това да те погълне. Но не се мъчи да останеш без чувства. Ще намразиш човека, в който ще се превърнеш.

Копието трепна в ръката на Каладин, сякаш го молеше да замахне с него, да го завърти, да затанцува с него.

— Какво смяташ да правиш, лордче? — обади се някой. — Да се намушкаш с това копие?

Каладин видя кой говори. Моаш, който все още най-много хулеше Каладин, стоеше близо до редицата тела. Откъде се беше научил да нарича Каладин „лордче“? Дали не беше разговарял с Газ?

— Разправя, че бил дезертьор — каза Моаш на Нарм, мъжа, който работеше до него. — Че бил някакъв важен войник, взводен командир ли, що ли. Ама Газ вика, че всичко това е глупаво самохвалство. Не биха изпратили човек в мостовете, ако наистина знае как да се бие.

Каладин наведе копието.

Моаш се ухили самодоволно и се върна към работата си. Другите обаче сега забелязваха Каладин.

— Погледнете го само — обади се Сигзил. — Здрасти, водачо! Мислиш се за велик, а? За по-добър от нас? Мислиш си, че ако се престориш, че ние сме твоята собствена група войници, ще промениш нещата?

— Остави го на мира — каза Дрей. Той бутна Сигзил, когато мина край него. — Той поне се опитва.

Безухият Якс изсумтя, докато измъкваше ботуша от крака на някакъв войник.

— Прави се на важен. Даже и да е бил в армията, обзалагам се, че само е чистил нужниците.

Оказа се, че има нещо, което може да извади мостовите от мълчаливото им вцепенение — злословията срещу Каладин. И други започнаха да говорят и да подмятат обиди.

— … по негова вина сме тук долу…

— … иска да ни скапе от работа в единственото ни свободно време, само за да се почувства важен…

— … прати ни да мъкнем камъни, за да ни покаже, че може да се разпорежда с нас…

— … на бас, че никога не е хващал копие през живота си.

Каладин затвори очи, докато слушаше обидите. Гладеше с пръсти дървената дръжка на копието.

Никога не е хващал копие през живота си. Може би ако не беше взел първото копие, нищо от това нямаше да се случи.

Без да се замисля, той тикна копието под мишница в гард, с острието надолу. По гърба му се посипаха капки вода от дръжката.

Моаш замлъкна по средата на поредната присмехулна забележка. Брътвежът на мостовите спря. Пропастта притихна.

И Каладин се озова другаде.

Слушаше как Тукс го гълчи.

Слушаше как Тиен се смее.

Слушаше как майка му го закача по нейния умен и шеговит начин.

Озова се на бойното поле с врагове наоколо, но приятели наблизо.

Чу как баща му с презрение в гласа казва, че копията са само за убиване. Не можеш да убиваш, за да защитиш.

Усети как в него се вля сила, когато завъртя копието в сложна ката. Тялото му се движеше само̀ в позициите, които беше упражнявал толкова често. Копието танцуваше в пръстите му. Беше удобно, като продължение на тялото му. Обръщаше се с него, въртеше го отново и отново, около врата си, над ръката си, нападаше и отстъпваше. Макар да бяха минали месеци, откакто не беше хващал оръжие, мускулите му знаеха какво да правят. Сякаш самото копие знаеше какво да прави.