Читать «Пътят на кралете (Том I)» онлайн - страница 284

Напрежението се стопи, гневът се стопи, тялото му въздъхна доволно въпреки тежкото упражнение. Това беше познато. Добре дошло. За него беше създаден.

Хората винаги казваха на Каладин, че няма друг, който да се бие като него. Той го почувства в първия ден, когато хвана тоягата, а напътствията на Тукс му помогнаха да усъвършенства и да насочи уменията си. Когато се сражаваше, Каладин чувстваше. Никога не беше празен и студен в боя. Биеше се за живота на своите хора.

Той се учеше най-бързо от всички новобранци в кохортата. Как да държи копието, как да застане за двубой. Правеше това почти без наставления. Това изуми Тукс. А защо? Човек не се изумява, когато детето знае как да диша. Не се изумява, когато небесната змиорка прави първия си полет. Не бива да се изумява, когато даде на Каладин Благословения от Бурята копие и той знае как да го използва.

Каладин изпълни последните движения от катата, забравил пропастта, мостовите, умората. За миг беше само той. Само той и вятърът. Биеше се с него и вятърът се смееше.

Върна копието на място — острието надолу, дръжката в една четвърт, долната й част в подмишницата, а краят й — високо зад главата му. Вдиша дълбоко и потръпна.

Как му липсваше това.

Отвори очи. В мъждивата светлина на факлите видя потресените мостови, застанали във влажен коридор, чийто лъскави стени отразяваха пламъците. Моаш се вцепени и изпусна шепа сфери, докато гледаше Каладин със зяпнала уста. Сферите се търкулнаха в локвата в краката му, но никой не забеляза. Те само гледаха Каладин, който още беше в бойна стойка, полуприклекнал. По лицето му се стичаха струйки пот.

Примигна и разбра какво е направил. Ако до Газ стигнеше слух, че си е играл с копие… Каладин се изправи и пусна копието в купчината оръжия.

— Извинявай — прошепна му той, без да знае защо. После каза по-високо — Да се връщаме на работа! Не искам нощта да ни завари тук.

Мостовите начаса се размърдаха. По-нататък в пропастта Каладин забеляза Скалата и Тефт. Дали бяха наблюдавали цялата ката? Той пламна от смущение и забърза към тях. Сил мълчаливо кацна на рамото му.

— Каладин, момко — почтително продума Тефт. — Това беше…

— Безсмислено. Просто ката. За тренировка на мускулите и за упражняване на основните удари, промушвания и махове. По-скоро показно, отколкото полезно.

— Но…

— Наистина. Можеш ли да си представиш човек да мотае така копието около врата си в сражение? Само за миг ще го изкормят.

— Млади момко — рече Тефт. — Виждал съм кати и по-рано. Но не и нещо подобно. Начинът, по който се движиш… Скоростта, грацията… Пък и някакво духче летеше около теб, между ударите, и имаше бледо сияние. Беше красиво.

— Скалата се сепна.

— Можа да го видиш?

— Със сигурност. Не бях виждал такова духче. Питай и другите — видях, че някои сочат към него.