Читать «Пътят на кралете (Том I)» онлайн - страница 279

— Дали случайно си се озовавал в тесен каньон по време на дъжд, Скала? — попита Тефт, който сякаш мислеше същото като Каладин.

— Не. При нас на Върховете няма такива работи. Те съществуват само по местата, където глупаците са си избрали да живеят.

— Ти самият живееш тук, Скала — отбеляза Каладин.

— И аз съм глупак — отвърна с усмивка грамадният рогоядец. — Не си ли го разбрал досега?

Последните два дни много го бяха променили. Скалата беше по-приветлив, връщаше се към онова, което според Каладин беше неговата истинска същност.

— Та ти казвах за каньоните — додаде Тефт. — Искаш ли да предположиш какво ще стане, ако се окажем затворени тук долу по време на буря.

— Много вода според мен — отговори Скалата.

— Много вода, която търси място. Събира се на огромни вълни и се понася с тътен из тези теснини. Толкова е мощна, че подхвърля камъни. Всъщност долу и обикновеният дъжд ще ни се стори буря. А бурята… е, сигурно когато връхлети, тук става най-опасното място на Рошар.

Скалата посърна и се вгледа нагоре.

— Значи най-добре е да не сме тук при буря.

— Аха.

— Тефт — продължи Скалата, — ама бурята ще те изкъпе. Имаш много голяма нужда от това.

Тефт изръмжа.

— Ей, не беше ли това коментар за това как мириша?

— Не, за това, което съм принуден аз да мириша. Понякога си мисля, че една паршендска стрела в окото ще ми се отрази по-добре от вонята на цял мостови отряд, затворен в казармата през нощта!

Тефт се ухили.

— Ако не беше вярно, щях да се обидя — той подуши влажния плесенясал въздух в пропастта. — Тук не е много по-добре. Смърди повече от ботушите на рогоядец през зимата. — След миг добави — Е, не исках да те засегна лично.

Каладин се усмихна и хвърли поглед през рамо. Останалите тридесетина мостови ги следваха като призраци. Неколцина като че се приближаваха към групата на Каладин и опитваха ненатрапчиво да чуят разговора.

— Тефт, „смърди повече от ботушите на рогоядец“? Как, в името на Всемогъщия, предполагаш, че той няма да се обиди от това?

— Просто един израз — намуси се Тефт. — Казах го, без да усетя.

— Уви — рече Скалата, откърти парче мъх и го заразглежда, както си вървяха. — Обидата ти ме засегна. Ако бяхме в моя роден край, щеше да ни се наложи да проведем по обичая дуел алил’ тики’ и.

— Какъв дуел е това? — попита Тефт. — С копия ли?

Скалата се разсмя.

— Не, не. Ние, планинците, не сме диваци като вас.

— С какво тогава? — настоя Тефт, искрено любопитен.

— Добре — отвърна Скалата, пусна мъха и отърси ръцете си — става дума за много мътна бира и пеене.

— Как може това да е дуел?

— Онзи, който може да пее след най-много питиета, е победител. Освен това скоро всички са толкова пияни, че вероятно не помнят за какво е бил спорът.

Тефт се разсмя.

— По-добре е от боя с ножове по изгрев-слънце.