Читать «Пътят на кралете (Том I)» онлайн - страница 276

— Какво?

Когато се върна след продажбата на сока, Каладин завари Газ. Той беше променил задачата на Мост Четири. Заради пробега с моста предния ден, отрядът не беше на смяна. Трябваше да отидат при ковача на Садеас и да помагат за вдигането на железните слитъци и другите материали.

Звучеше трудно, но всъщност беше сред най-лесните задачи за мостовите. Ковачите бяха убедени, че не им трябва допълнителна работна ръка. Или пък допускаха, че несръчните мостови само ще им се пречкат. В ковачницата обикновено мостовите работеха само няколко часа от смяната, а през останалото време се излежаваха.

Газ стоеше до Каладин в светлината на ранното следобедно слънце.

— Разбираш ли — рече Газ, — онзи ден ти ме накара да се позамисля. Никой не го е грижа, ако Мост Четири получава несправедливо разпределение на работата. Всички мразят работата в пропастта. Прецених, че не ти пука от това.

— Колко ти платиха? — попита Каладин и пристъпи по-близо до сержанта.

— Проклет да си — отговори Газ и пак плю. — Другите ви ненавиждат. Добре ще е за твоя отряд да покаже, че плаща за стореното от вас.

— За това, че оцеляхме?

Газ вдигна рамене.

— Всеки знае, че нарушихте правилата с донасянето на ранените. Ако и другите постъпят като вас, всички казарми ще се напълнят с ранени преди да е изтекла подветрената част от месеца!

— Те са хора, Газ. Ако не „пълним казармите“ с ранени, то е, защото ги изоставяме да умрат на бойното поле.

— Бездруго ще умрат и тук.

— Ще видим.

Газ присви око и го изгледа. Явно подозираше, че Каладин някак си го е измамил с приемането на задачата за събиране на камъни. Вероятно по-рано през деня Газ беше слязъл при пропастта, за да разбере какво са правили там Каладин и другите двама.

Проклятие, рече си Каладин. Мислеше, че добре е подкупил Газ.

— Ще идем — тросна се той и се обърна да си тръгне. — Но няма да поема вината пред моите хора за тази задача. Те ще разберат, че ти си я определил.

— Много хубаво — провикна се Газ подире му. После додаде на себе си — Може да имам късмет и някое чудовище да ви изяде всичките.

* * *

В пропастта. Повечето мостови по-скоро биха мъкнали камъни цял ден.

С незапалена маслена факла на гърба, Каладин се спусна по нестабилната въжена стълба. Тук пропастта беше плитка, само около петдесет стъпки. Ала Каладин се озова в напълно различен свят. Тук единствената естествена светлина идваше от процеп високо в небето. Беше влажно дори и в най-горещите дни. Долу вирееха мъхове, гъби и жилави растения, които оцеляваха даже и в сумрака.

Може би заради бурите, пропастите бяха по-широки в дъното. Бурите предизвикваха огромни наводнения, които вилнееха в пропастите. Да се озовеш в пропаст по време на буря означаваше сигурна смърт. Дъното на пропастта беше загладено от втвърден крем, но се издигаше и снишаваше в зависимост от ерозията на скалата под крема. На няколко места разстоянието от дъното до ръба беше едва четиридесет стъпки. Но на повечето беше стотина стъпки и повече.