Читать «Пътят на кралете (Том I)» онлайн - страница 274

Каладин продължи към вратата.

— Давам ти една небесна марка — додаде старецът. — Това е половината от цената, която вземам от военните за такова количество.

Каладин се обърна.

— Вземате им по две небесни марки за нещо, което се събира само за два дни работа?

— Не само аз — кисело отговори аптекарят. — Всички аптекари им взимаме по толкова. Събрахме се и определихме една справедлива цена.

— Мигар това е справедлива цена?

— Трябва да си изкарваме прехраната тук, в тези забравени от Всемогъщия земи! Трябват пари за построяването на дюкян, за издръжка, за наемане на пазачи.

Поровичка в кесията и измъкна една сфера, която грееше в тъмносиньо. Сапфирената сфера струваше приблизително двадесет и пет пъти повече от диамантената. Каладин заработваше по една диамантена дневно, следователно небесната марка беше заплатата му за половин месец. Разбира се, обикновените тъмнооки войници печелеха по пет прозрачни марки дневно, тоест една небесна беше надницата им за седмица.

Навремето Каладин не би помислил, че това са много пари. Сега му се стори цяло състояние. Въпреки това се поколеба.

— Би трябвало да ви разоблича. Заради вас загиват хора.

— Не, не загиват заради мен. Върховните принцове имат повече от достатъчно пари да ни плащат, като имаме предвид какво печелят на платата. Когато имат нужда, снабдяваме ги със сок. Ако ни разобличиш, само ще позволиш на чудовища като Садеас да спестят някоя и друга пара!

Аптекарят се потеше. Каладин заплашваше да погуби цялата му търговия в Пустите равнини. А от противовъзпалителния сок се печелеха толкова пари, че това можеше да стане много опасно. За запазването на такава тайна хората убиваха.

— Напълни моя джоб или господарските — отговори Каладин. — Не мога да споря с такава логика. — Върна бутилката на тезгяха. — Приемам сделката, ако добавите и още превръзки.

— Отлично — отвърна с облекчение аптекарят. — Но стой далеч от билките. Изненадан съм, че си намерил от тях наоколо. Работниците ми изпитват все по-големи трудности.

Тях не ги води вятърно духче, помисли Каладин.

— Защо тогава искате да ме обезкуражите? Мога да набавя още сок.

— Да, добре. Обаче…

— Обаче е по-евтино, ако го правите сам — вметна Каладин и се приведе по-близо. — Но така оставяте ясна следа. Доставям сок срещу една небесна марка. Ако светлооките някога узнаят какво правят аптекарите, можете да отговорите, че нищо не знаете — знаете само, че някакъв мостови продава сок, а Вие го препродавате на армията с разумна надценка.

Това като че ли се хареса на стареца.

— Е, може би няма да питам откъде си го взел. Твоя работа, млади човече. Наистина е твоя работа…

Аптекарят провлече нозе към задната част на магазина и се върна с кутия превръзки. Каладин я взе и излезе от аптеката, без да каже и дума.

— Не се ли притесняваш? — попита Сил, летяща до главата му в следобедната светлина. — Ако Газ открие какво правиш, може да си навлечеш беля.

— Какво повече могат да ми направят? — рече Каладин. — Съмнявам се, че биха приели това като престъпление, заслужаващо връзване.