Читать «Пътят на кралете (Том I)» онлайн - страница 272

Беше влизал в сражение десетки, може би стотици пъти. Никога не се беше чувствал като през този ден. Отвращението го беше разсеяло и така той можеше да загине. Битката не беше време за размишления. Човек трябваше да мисли за това, което прави в момента.

През цялата битка Вълнението беше някак позаглушено и Далинар се справи далеч по-зле от преди. Това сражение трябваше да му донесе яснота. А всъщност сякаш умножи тревогите му. Той се покачи на едно хълмче и си рече: В името на праотците, какво става с мен?

Днешната слабост му се струваше като последен и най-силен довод в подкрепа на твърденията на Адолин и, всъщност, на мнозина други. Стоеше на хълма и се взираше на изток, към Първоизточника. Толкова често погледът му сам се насочваше нататък. Защо? Какво беше…

Застина, щом забеляза група паршенди на едно плато недалеч. Далинаровите съгледвачи ги наблюдаваха притеснено; това беше армията, която току-що бяха изтласкали. Макар да бяха убили много паршенди, по-голямата част от войската им успя да избяга. Оттеглиха се, щом прецениха, че ще изгубят сражението. Това беше една от причините войната да се проточи толкова дълго. Паршендите разбираха добре стратегическото отстъпление.

Армията им се строяваше в редици, в които войниците действаха по двойки. Начело стоеше внушителен воин в бляскава броня. Вълшебна броня. Дори отдалеч се забелязваше разликата с по-обикновените брони.

Този Броненосец не беше тук по време на битката. Защо дойде сега? Дали беше пристигнал твърде късно?

Броненосецът и останалите паршенди се обърнаха и си тръгнаха. Прескачаха пропастите и се изтегляха към невидимото си убежище в центъра на Равнините.

27

В пропастта

„Ако нещо от казаното от мен има и най-малък смисъл за теб, вярвам, че ще ги отзовеш. А може и за мое удивление да пожелаеш да свършат поне веднъж нещо плодотворно.“

Каладин нахълта в аптеката и вратата шумно се затвори зад гърба му. Както и преди, старецът се преструваше, че е слаб, и се подпираше на бастунче, докато не позна посетителя. Тогава се поизправи.

— А, това си бил ти.

Изминали бяха два дълги дни. Денем работеха и тренираха — Тефт и Скалата вече се упражняваха заедно с него. Нощем отиваха при първата пропаст, изваждаха скритите в една падинка билки и после цедяха сока им в продължение на часове. Предната вечер Газ забеляза, че се спускат към пропастта и несъмнено изпита някакви подозрения. Нямаше как това да се предотврати.

В този ден Мост Четири имаше пробег. За щастие пристигнаха преди паршендите и никой от мостовите отряди не загуби хора. Ала за редовните алетски войски нещата не потръгнаха толкова добре. Редиците им в крайна сметка не устояха на щурма на паршендите и мостовите се принудиха да върнат в лагера една уморена, гневна и победена войска.

Очите на Каладин горяха от дългите часове работа през нощта. Стомахът му стържеше, задето постоянно получаваше само част от нужната храна — Каладин делеше дажбата си с двамата ранени. Всичко това свършваше днес. Аптекарят излезе иззад тезгяха, а Каладин се приближи. Сил влетя в аптеката и както се въртеше из въздуха, се превърна от лента в момиче. Обърна се като акробат и плавно кацна на масата.