Читать «Сделката на капитан Ворпатрил» онлайн - страница 48

— Ох, мамк… ти спомена ли моето име?

— Не, представи си. Наложи се да подскачам като балеринка около веществените доказателства, с които разполагаха, и да си съчинявам в движение, само и само да ти спася кожата. Така че би могъл да кажеш едно „благодаря ти, Иване“.

— Това може да се окаже прибързано.

Ворпатрил се намръщи още повече.

— Да, и за да стане още по-гадно, разпитът протече в една от съвещателните зали на щабквартирата, където всичко се записва. Утре сутрин записът ще е в кутията с входяща поща на моя шеф и да знаеш, че повече няма да лъжа. Пред куполните ченгета излъгах заради теб, но няма да лъжа Десплейнс.

Биърли се удари с юмрук по челото.

— Иване! Като си знаел, че се записва, защо не ги заведе някъде другаде? Да си приказвате в някое кафене, на пейка в парка, където и да е, но не в службата! Дори канарчетата имат по-голям инстинкт за самосъхранение от теб! Как изобщо си оцелял досега?

— Оправям си се чудесно, по дяволите! Само когато вие от имп… когато вие, гадни невестулки, се появите в живота ми — вечно неканени, — нещата стават сложни.

— Добре, аз имам един въпрос — прекъсна ги Тедж. Още колко щяха да се карат? — Кой е изпратил капитан Ворпатрил да ме търси и кой му е дал снимката ми? Вие? — Тедж фиксира с поглед другото ворче.

То сложи ръка на гърдите си и се поклони от седнало положение.

— Аз и никой друг. Вярвам, че сте одобрили избора ми в лицето на този левент?

— Защо?

— Въпросите стават два.

— Ами записвайте си ги. — Не го изпускаше от поглед. — Знаехте ли, че снощи ще ни нападнат? И откъде?

Ворпатрил захапа кокалчетата на ръката си.

Лицето на Биърли за миг застина в заучена усмивка — мислеше трескаво ли? — после отново се отпусна в обичайното си иронично изражение.

— Аз ги наех.

Сърцето на Тедж подскочи. Нима ги бяха измамили… отново?

— Какво!? — викна с възмущение Ворпатрил. — Защо не ми каза бе?

— Не бях сигурен до каква степен мога да разчитам на актьорските ти умения.

Ворпатрил скръсти ръце на гърдите си, изсумтя и се облегна назад.

„Ъ-ъ, какво?…“ — помисли Тедж. Риш полека извади ръката си от джоба на панталона — празна. Дори на нейното лице се четеше недоумение, а тя уж умееше да се владее.

Биърли се обърна към Тедж и продължи:

— Понастоящем се занимавам с наблюдението на едни хора. Опитът ми показва, че най-добрият начин да наблюдаваш някого е да се поставиш в позиция, в която си му полезен. Метод, който аз използвам… селективно. Макар максимата, че врагът на моя враг е мой приятел не винаги е вярна, в този случай прецених, че ще е добре да съдействам — без да губя контрол над резултата от съдействието си, забележете, — поне докато не науча повече за вас, госпожице.

Иначе казано, с едната ръка е предал нея, а с другата — въпросните хора.

— Това е доста… Явно си служите еднакво добре и с двете ръце.

Той сви рамене, без да се засяга.

— Затова се обърнах към Иван… трета ръка, един вид. Той беше последната ми надежда, защото ситуацията се разви много бързо. Според моя план — понеже нямаше никакви индикации, че вашата тайнствена слугиня обитава същото жилище, — Иван трябваше да ви заведе на разходка, а среднощните посетители да заварят апартамента празен. Приятно за вас двамата, неприятно за тях и без никаква връзка с мен. Имайте предвид, че още не знам защо искат да ви отвлекат. — Погледна ги и примижа подканящо.