Читать «Сделката на капитан Ворпатрил» онлайн - страница 47
Лоис Макмастър Бюджолд
Тедж вдигна предупредително ръка.
— Няма да ви кажем нищо. — Изчака лицето му да се изопне от раздразнение и чак тогава изигра единствения си коз, макар и фалшив. Чист блъф, вълнуващ и отвратителен. — Но бихме могли да се спазарим. Отговор за отговор, вашето за нашето.
Щеше ли да се хване? Сделката беше съвсем куха и празна под лъскавата опаковка. Мъжът можеше да извади зашеметителя си, да изпържи Риш и да хване Тедж, преди тя да се е надигнала от дивана… макар че ако объркаше реда, сигурно щеше да се изненада неприятно. Току-виж Тедж се събудила вързана за стол като бедния Иван Ксав, но с хладната целувка на хипоспрей с фаст-пента на ръката. И само след минути щеше да си каже и майчиното мляко под акомпанимента на глупаво кискане. Защо му беше да купува нещо, което можеше да открадне с лекота?
Вместо да посегне към кобура под сакото си, Биърли се облегна назад. Последва дълго замислено мълчание.
— Добре — каза накрая той. — Съгласен съм.
Веждите на Риш се вдигнаха изненадано. Веждите на Ворпатрил направиха същото.
— Какво е истинското ви име, сера Бриндис? — започна без предисловия Би.
Тедж сви устни, прикривайки едновременно триумф и силен страх. Способността му да се адаптира почти без преход беше почти джаксънианска в своето съвършенство — и все пак Биърли беше чиста проба бараярец, също като Ворпатрил. Разбираше ли какво прави… и какво прави
— Този отговор би могъл да ми струва живота. Какво ще ми предложите в замяна? Което да е равностойно?
Той килна глава.
— Ами, да започнем с нещо друго тогава. За случилото се снощи мога да питам Иван, така че няма да си хабя въпросите към вас. Какво всъщност стана снощи, Иване?
Ворпатрил се стресна.
— Ъ? Кратката версия ли искаш? Не благодарение на теб тези две млади дами ме взеха за платен бандит, пратен да ги тормози, недоразумение, което изчистихме чак след като се появиха истинските бандити. Длъжник си ми за една безсънна нощ, за тежък махмурлук след изпържване със зашеметител, задето се наложи да скачам от покрив на покрив, докато ме мъчеше въпросният махмурлук, както и за, ако позволиш да добавя, дълбоко лично разочарование. А иначе, след като изчистихме недоразумението, зарязахме зашеметените бандити да спят кротко на пода, аз се обадих на ченгетата и дойдохме тук. За малко да закъснея за работа.
Биърли прокара пръсти през тъмната си коса.
— Господи, Иване, защо си се обадил на ченгетата?
— Защото рано или късно щяха да довтасат. Не исках бандитите да се измъкнат, определено не исках да ги влача с мен, а не бях сигурен, че мога да имам доверие на… — поколеба се, после продължи — на другите власти, предвид някои неща, които ти спомена. — След кратка пауза добави умърлушено: — И като капак на всичко две адски противни ченгета от куполната служба за сигурност ме сгащиха в щабквартирата точно когато си тръгвах и четиридесет и пет минути ме въртяха на шиш. Ръцете ги сърбяха да ме арестуват за преследване, изнасилване, отвличане, убийство и ред други неща, подозирам… най-вече защото съм бараярец.
