Читать «Сделката на капитан Ворпатрил» онлайн - страница 46

По цвят двамата можеха да минат за братя, макар че разликите в костната структура опровергаваха първото впечатление. Видно беше обаче, че и двамата са получили щедра доза ворски гени. Бяха от една… „каста“ май беше най-точният термин в случая. Сакото и панталоните на госта бяха цивилни, но кройката им напомняше за военния стил; колкото до ширитите и еполетите — те бяха за декорация, а не обозначаваха чин, така поне предположи Тедж. Сакото беше разкопчано и разкриваше хубава риза и пъстри тиранти. Както и кобур за зашеметител под мишницата.

Иван Ксав беше опасно симпатичен. А този мъж беше опасно… напрегнат? Уморен? На нокти? Ала въпреки грубото посрещане в коридора не трепваше, нито се притесняваше да стои на крачка от домакина си. Не го беше страх от Ворпатрил, нито от Тедж, в този ред на мисли. Колкото до Риш… ако се съдеше по блясъка в очите му и по стойката му, този Биърли беше силно впечатлен от нея. Вземаше й мярката?

Ворпатрил продължи:

— Би, това е Тедж, позната също като Наня Бриндис… но ти вече знаеш за нея, нали така? А това е нейната… приятелка Риш. Която беше изненада за всички ни. За щастие, в списъците на местните ченгета Риш все още фигурира като „липсващата слугиня“.

Тедж преглътна и каза официално:

— Приятно ми е, Биърли Ворутиър. Вече знаем как се казвате, но не и кой сте. — Вдигна въпросително вежди, местеше подканящ поглед между двамата бараярци.

Ворпатрил скръсти ръце на гърдите си и се загледа в близката далечина.

— Този въпрос оставям на Би.

Другият бараярец си пое дълбоко дъх — печелеше време да си подреди мислите? — и махна подканящо към ъгловия диван.

— Хм. Защо не седнем? — С което си спечели още няколко секунди, докато Тедж и Риш се настанят на предишните си места, а двамата с Ворпатрил седнат на дивана, където капитанът беше спал допреди минути. Но дори след като седна до своя далечен роднина, който се отдалечи още малко по посока края на дивана, Биърли не изглеждаше готов да им разкрие тайните си.

— Хм. Значи… Как точно… се озовахте вие тук всъщност?

Тедж отговори с леден тон:

— Капитан Ворпатрил ни покани.

— Трябваше им място, където да се скрият — вметна Ворпатрил. — И явно се е получило, щом ти не си могъл да ги откриеш.

Тедж изгледа намръщено Биърли.

Несъответствието между небрежните му маниери и езика на тялото дразнеше сетивата й като зле подбрани цветове или музикална дисхармония.

— Кой сте вие?

— Добър въпрос. А вие кои сте?

— Аз мога да кажа едно — обади се отново Ворпатрил. — Научих го от Морозов, който е експертът по Джаксън Хол на галактическия отдел в щабквартирата… Нашата госпожица Риш е позната също като Лапис Лазули, лазурносинята. Била е част от танцова трупа, продукт на генно инженерство, принадлежала на очевидно покойната баронеса Кордона от станция Кордона. Преди седем-осем месеца Къща Кордона е била погълната от свои безскрупулни конкуренти.

Тедж потръпна.

Риш ги фиксира с яростен гняв и изригна:

— Конкуренти ли? Не. Хищници. Лешояди. Акули, хиени, чакали.

— Истински зоопарк — каза Биърли и вдигна вежди. — А вие бяхте ли там, когато… по време на вечерята?